3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 17.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 380 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Иванова П. като председател на етажната собственост на бл. „Х.”, вх. В, [населено място], [улица] чрез процесуален представител адв. Д. Пашова срещу определение № 1017 от 04.12.2013г. по в. ч. гр. дело № 414/2013г. на Габровски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Етажна собственост на бл. „Х.”, вх. В, [населено място], [улица] чрез домоуправителя А. Иванова П. против разпореждане № 2018/21.05.2013г. по ч. гр. дело № 188/2013г. на Габровски районен съд, с което е обезсилена частично заповед № 520/08.02.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена срещу М. А. К. и Н. Иванова Т. по ч. гр. дело № 188/2013г. на Габровски районен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: за необходимостта първоинстанционният съд да извърши служебна справка за предявяване на иска по чл. 414, ал. ГПК; „спазване на преклузивния едномесечен срок за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК ли е съществен или изпълняване на правилно администриране и канцеларски препятствия относно прилагането на чл. 415, ал. 2 ГПК”.
Ответниците М. А. К. и Н. Иванова Т. от [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че след връчване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на длъжниците М. А. К. и Н. Иванова Т. същите са подали писмени възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Въпреки съобщаването на заявителя за постъпилите възражения и указанията за предявяване на иск относно вземането съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението, връчено на 11.03.2013г., заявителят не е представил в законовия срок доказателства за предявяване на иска. Съдебният състав е изложил съображения, че заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта на изпълнение, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба, като не е достатъчно само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба, но и уведомяване на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Поради това е направен извод за наличие на предпоставките за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК е неоснователен, тъй като по отношение на релевантния процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. дело № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. дело № 20/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 319/29.03.2011г. по ч. т. дело № 88/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 127/11.02.2011г. по ч. т. дело № 880/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и други, съгласно която в едномесечен срок от съобщаването заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение. Срокът за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК не може да бъде по-дълъг от определения за предявяването на иска и следва да съвпада с него. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя, като представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. При непредставяне на доказателства в едномесечен срок от съобщаването по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск заповедта за изпълнение и издадения на основание чл. 418 ГПК изпълнителен лист подлежат на обезсилване. За съда, разглеждащ заповедното производство, не съществува служебно задължение да проверява дали заявителят е предявил иск за съществуване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Създадената по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на ВКС не поставя под съмнение изискването и начина на доказване на обстоятелствата относно предявяването на установителния иск и спазването на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Не са налице основания за промяна на създадената постоянна практика на ВКС.
По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1017 от 04.12.2013г. по в. ч. гр. дело № 414/2013г. на Габровски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.