О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
град София, 17 септември 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА
разгледа докладваното от съдия Троянов н.ч.д. № 1193 по описа за 2014 г.
Производството е образувано с правно основание по чл. 44 от НПК, по повод определение от 03.07.2014 г. по н.ч.д. № 277/ 2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е повдигнат спор за подсъдност със Софийски градски съд.
Прокурор Ивайло Симов от Върховната касационна прокуратура дава становище, че съдебното производство следва да бъде разгледано от Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По искане на Федерална служба „Правосъдие”, [населено място], Ф. република Г., е образувано производство по реда на ЗПИИРКОРНФС, срещу българския и македонски гражданин Д. Б., за разглеждане от Софийски градски съд. С разпореждане от 21.05.2014 г. по н.ч.д. № 2123/ 2014 г. съдията-докладчик преценил, че не е компетентен за разгледа делото, тъй като според получената справка от НБД „Население” към МВР осъденото лице имало регистриран постоянен адрес в [населено място]. Затова и делото било изпратено на този окръжен съд.
Кюстендилският окръжен съд образувал н.ч.д. № 277/ 2014 г. и провел две заседания. От призовката за първото заседание установил, че призованото лице не пребивава на регистрирания постоянен адрес, а за второто заседание – че посоченият в искането на германските власти столичен адрес не съществувал, след което прекратил производството и повдигнал препирня за подсъдност.
Производството по делото е подсъдно на Кюстендилския окръжен съд.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване на решение за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. Понятието „местоживеене” е уредено в чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, а понятието „обичайно пребиваване” – в чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право, като и двете понятия са свързани с мястото, на което едно лице е избрало преимуществено за живее. В настоящия казус санкционираният Д. Б. изрично е регистрирал постоянен адрес на територията на Република Б. – [населено място].
Общото правило на подсъдността се заменя от две изключения, уредени съответно в чл. 31, ал. 2 и в чл. 31, ал. 3, във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от закона, които не са приложими в случая, защото местоживеенето на санкционираното лице е известно.
Окръжният съд не е положил необходимите усилия да издири и призове санкционирания гражданин, като се е задоволил само да изпрати призовка на неговия адрес. Липсват данни от службите за граничен контрол относно обстоятелството дали лицето е напуснало територията на страната, или е задържано в местата за задържане и за лишаване от свобода. В процедурата по признаване специалният закон (чл. 16, ал. 12 от ЗПИИРКОРНФС) позволява субсидиарно приложение на правилата на НПК, а следователно – и чл. 269, ал. 3 от НПК.
Воден от изложените съображения извършеното прекратяване на съдебното производство е незаконосъобразно, защото Кюстендилският окръжен съд е компетентен да разгледа делото.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК
О П Р Е Д ЕЛ И :
ОТМЕНЯ определение от 03.07.2014 г., с което е прекратено съдебното производство по н.ч.д. № 277/ 2014 г., по описа на Кюстендилския окръжен съд и ИЗПРАЩА делото на този съд за разглеждане.
Препис от определението да се изпрати на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 25 състав, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.