5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
С., 18,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 503 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 71081/17.ХІІ.2009 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-г, от 29.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1140/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГО, 30-и с-в, от 9.VІІ.2008 г. по гр. дело № 16910/07 г.: за осъждането на този търговец, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, да заплати на П. Л. Е. от [населено място] договорна неустойка в размер на сумата 8 644.16 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба /27.VІІ.2007 г./ и до окончателното й изплащане, както и общо 845.77 лв. съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Оплакванията на дружеството касатор са за постановяване на обжалваното въззивно решение на СГС при пороци, обективиращи приложението на всяко от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на Е. по чл. 92, ал. 1 ЗЗД да се отхвърли – като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на разноски в полза на търговеца за трите инстанции. Инвокирани са доводи, че СГС неправилно бил приел, че ищцата е изправна страна по облигационното отношение, възникнало от сключения с д-вото предварителен договор от 13.І.2005 г., след като тя нямала готовност да изпълни задължението си за заплащане на втората вноска от цената „към уговорената в анекс към този договор крайна дата”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация П. Л. Е. писмено е възразила чрез процесуалния си представител както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в касационната жалба на дружеството оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител, търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение СГС се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, свеждащ се до това „дали, за да има право на обезщетение за неизпълнение и, в частност, на неустойка, един гражданскоправен субект следва да е изправна страна по облигационното отношение ”.
Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По същество касае се за едно общо правно основание за допустимост на касационния контрол, което е налице във всички случаи, в които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В процесната хипотеза обаче, търговецът касатор инвокира едни и същи доводи както в подкрепа на оплакванията си за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС, така и при обосноваване на приложно поле на касационното му обжалване: изправността на ищцата като страна по сключения помежду им предварителен договор от 13.І.2005 г., като предпоставка тя да може да търси уговорената в нейна полза договорна неустойка за забава. В материята на този вид неустойка не се констатират изменения в законодателството или в обществените условия, а и касаторът не поддържа наличната 60-годишна съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД да е плод на неточното й тълкуване, вкл. във връзката на този текст с нормата на чл. 79, ал. 1 от същия материален закон. Същевременно посочените разпоредби не са нито непълни, нито неясни, нито противоречиви, за да се нуждаят от корективно тълкуване. При категоричните данни във въззивното пр-во, че вещно-транслативна сделка между страните по спора е била сключена във формата на нотариален акт на датата 2 март 2005 г., както и че на същия ден е била изплатена от ищцата втората вноска с целия остатък от уговорената цена – т.е. точно в срока, уговорен с клаузата по т. 2 от анекса към предварителния договор, правно несъстоятелна е тезата на касатора, че материалноправният въпрос от значение за изхода на делото бил този „за изправността” на претендиращия неустойка контрахент по двустранен договор – в смисъл на „неговата готовност да изпълни това си задължение към /а не на – бел. на ВКС/ уговорената от страните в анекса към предварителния договор крайна дата”.
В заключение, независимо от този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК, на ответницата по касация не следва да бъдат присъждани съдебно-деловодни разноски, тъй като тя не е ангажирала доказателства такива в действителност да са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-г, от 29.VІ.2009 г., постановено по гр. дело № 1140/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Т. колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 503 по описа за 2010 г.