3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София 18.03.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
ч. гр. дело № 426 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищцата К. С. М.-непълнолетна със съгласието на майката И. М. М., чрез адв. П. Т. срещу определение № 2383/26.08.2010 г. по в. ч. гр. дело № 1990/2010 г. на П. окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на адв.П.Т., като представител на К. С. М. със съгласието на майката И. М. против определение от с.з. на 16.06.2010 г. по гр.дело № 1042/2009 г. на П. районен съд, с което е осъдена да заплати на Г. И. Б. направените за производството деловодни разноски в размер на 3200 лв. на осн.чл.78,ал.4 ГПК, поради прекратяване на делото, поради отказ от иска. Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на обжалваното определение, като незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалния закон. Иска отмяната му и постановяване на друго определение, с което да й се присъдят направените разноски по делото и се остави без уважение искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски по делото, направени пред първата инстанция.
В изложението за допускане на касационно обжалване е формулиран правния въпрос, следва ли при прекратяване на производството по делото пред първата инстанция, поради отказ от иска, в полза на ищеца да се присъждат направените разноски по делото, ако ответникът с поведението си е дал повод за предявяване на иска, че при тази хипотеза направените от ответника разноски следва да останат в негова тежест, решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Цитирано е определение от 05.12.2008 г. по ч.гр.дело № 3126/2008 г. на П. окръжен съд.
Ответникът по частната жалба Г. И. Б., чрез адв.С. М. в писмен отговор е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК на обжалваното определение и за неосноваелност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение като взе предвид доводите на жалбоподателката и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Обжалваното определение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с пр. осн. чл. 75 ЗС от жалбоподателката срещу А. Б. за предаване владението върху недвижим имот – магазин и кафе-аператив, находящи се в УПИ IV-36 в кв.3 по плана на[населено място]. Исковата претенция е основана на твърдения, че ищцата е собственик на процесния имот на основание договор за дарение, извършен с нот.акт № 57 от 10.11.2006 г. с дарител нейния баща С. М., който си запазил пожизнено правото на ползване върху имота. В исковата молба са описани и фактите, че на 01.08.2008 г. ЧСИ въвел във владение ответника по иска А. Б. в дворното място и построената в него жилищна сграда, като купувач на имота по реда на извършена публична продан, с който въвод бил въведен във владение и на процесните магазин и кафе-аператив, находящи се в същия имот, без същите са били обекти на принудително изпълнение. Ответникът е оспорил исковата претенция.
На осн.чл.229,ал.1,т.4 ГПК в първото по делото съдебно заседание пред П. по искане на жалбоподателката производството по делото е било спряно до приключване на производството по гр.дело № 2260/2008 г. на П. с предмет предявен иск с пр.осн.чл.75 ЗС срещу същия ответник, за същите имоти и с ищец праводателя на ищцата С. М.. Прието е, че по делото е постановено влязло в сила на 26.04.2010 г. решение, с което искът е уважен като основателен. След постановяване на влязлото в сила решение производството пред първоинстанционния съд е било възобновено и в с.з на 16.06.2010 г. жалбоподателката-ищца е заявила отказ от иска, обоснован с предаване владението върху процесния имот. Ответникът е поискал, присъждане на направените разноски по делото, което искане е оспорено с доводи, че с поведението си е дал повод за предявяване на иска. Първоинстанционния съд е присъдил направените разноски от ответника по делото в размер на сумата 3200 лв.
Въззивният съд е приел, че по предявения иск с пр.осн.чл.75 ЗС ответникът не е признал същия, нито е предал на ищцата владението на процесните обекти след предявяването му. Прието е, че предаване на владението от ответника на С. М. на основание допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното съдебно решение по воденото между тях гр.дело № 2260/2008 г. е без значение за спора между страните по делото, включително и за направените разноски. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че при направения отказ от иска в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на сумата 3200 лв.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос. С определение, постановено по ч.гр.дело № 3126/2008 г. на П. окръжен съд е застъпено становище, че заплатените от ищеца разноски се присъждат в тежест на ответника и при прекратяване на производството по делото пред първата инстанция, поради отказ от иска, ако ответникът с поведението си е допринесъл за предявяване на иска. В настоящият случай съдът не е разрешил правния въпрос в отклонение от изразеното становище, тъй като хипотезата по която се е произнесъл не е нито сходна, нито идентична с тази в цитираното гражданско дело на П. окръжен съд. Решаващите изводи на въззивния съд са различни с оглед различните факти, които са установени по настоящото дело.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че в случая правният въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата, поради което не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК на въззивното определение на ПлОС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 2383 от 26.08.2010 г. по в.ч. гр. дело № 1990/2010 г. на П. окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на адв.П.Т., като представител на К. С. М., действаща лично и със съгласието на майката И. М. М. против определение, постановено в с.з. на 16.06.2010 г. по гр.дело № 1042/2009 г. на П. районен съд, с което е осъдена да заплати на Г. И. Б. направените за производството деловодни разноски в размер на 3200 лв. на осн.чл.78,ал.4 ГПК, поради прекратяване на делото, поради отказ от иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: