5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 18.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3465/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Б. Г., чрез адв. К. М., срещу решение № 81 от 11.04.2019г. по в.гр.д.№ 163/2018г. на ОС – Разград, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 40 от 11. 05. 2016 г. по в. гр. д. № 64/2016 г. на ОС – Разград, като е постановено идентификаторът на гаража, възложен в дял на съделителя И. Н. Х., вместо написаното: „………..“, да се чете: „…………“.
В касационната жалба се излагат съображения за недопустимост на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 230, ал. 2 ГПК, при наличие на основания за прекратяване на производството по чл. 247 ГПК, тъй като в шестмесечния срок ищецът не е установил и посочил наследниците на починалия ответник по иска Т. Б. Т. и адресите им и последните не са конституирани като съделители. Твърди се, че с оглед получената от компетентните органи на САЩ, по реда на международното правно сътрудничество, информация, според която в страната не се води регистър на гражданите, съдържащ данни за наследниците на починалите, и не се издават удостоверения за наследници, като кръгът наследници се установява чрез провеждане на частно разследване, възложено на адвокат или следовател, ищецът И. Н. Х., за да изпълни процесуалните си задължения по чл. 230, ал. 2 ГПК, е следвало да проведе частно разследване в САЩ, за да установи наследниците на Т. Б. Т. и адресите им. Това бездействие на съделителя-ищец не може да се санира с назначаването от съда на управител на незаетото наследство на Т. Б. Т. по реда на чл. 59 ЗН.
Иска се допускане до касационен контрол на решението на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му. Жалбоподателят се позовава и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като твърди очевидна недопустимост на акта.
Ответникът по касационната жалба И. Н. Х. изразява становище за допустимост и правилност на въззивното решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК, както и за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С решение № 67 от 22. 06. 2018 г. по гр. д. № 2936/2017 г. на ВКС, 1 г.о., е обезсилено решение № 702 от 8. 07. 2016 г. по в. гр. д. № 64/2016 г. на ОС – Разград, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 40 от 11. 05. 2016 г. по в. гр. д. № 64/2016 г. на ОС – Разград, като е постановено идентификаторът на гаража, възложен в дял на съделителя И. Н. Х., вместо написаното: „………..“, да се чете: „…………“ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Разградския окръжен съд. Решението по чл. 247 ГПК е прието за недопустимо, тъй като е постановено по отношение на починало лице – съделителя Т. Б. Т.. Смъртта на Т. Б. Т. е настъпила на 14. 06. 2016 г., което е доказано с представеното копие от смъртен акт № [ЕГН], издаден от Министерство на здравните и хуманни услуги, отдел „Здравно състояние – обществена здравна статистика“, щат Н., САЩ. Смъртният акт представлява чуждестранен публичен акт по смисъла на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от Република България със закон, обн. ДВ бр. 47/09. 06. 2000 г., както и от САЩ, поради което легализация на документа не е необходима и същият представлява писмено доказателство за установяване факта на смъртта по смисъла на чл. 178 и сл. ГПК. В касационното производство съставът на ВКС е назначил съделителката В. Б. Г., сестра на починалия Т. Б. Т., за управител на незаетото наследство на Т. Б. Т., на осн. чл. 59 ЗН и чл. 89, ал. 2 КМЧП, с определение № 114 от 16. 05. 2018 г. по гр. д. № 2936/2017 г. В мотивите към определението е прието, че по делото съществува неяснота за кръга от лица, които имат качеството наследници на починалия съделител (по данни на В. Б. Г., същият е оставил като наследници три ненавършили пълнолетие деца, чиято майка също е починала), поради което наследството следва да се приеме за незаето. С постановеното решение са дадени указания при новото разглеждане на делото производството по чл. 247 ГПК да продължи с участието на назначения от състава на ВКС управител на незаетото наследство до установяване наследниците на починалия и конституирането им.
При новото разглеждане на делото съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че в регистрите на [община] няма данни за съставен акт за смърт на Т. Б. Т., но фактът на смъртта му е доказан със смъртен акт № [ЕГН], издаден от Министерство на здравните и хуманни услуги, отдел „Здравно състояние – обществена здравна статистика“, щат Н., САЩ. В проверката по прокурорска преписка № 928/2018 г. по описа на РП – Р. съделителката В. Б. Г. е дала обяснения, според които Т. Б. Т. е оставил като наследници три непълнолетни деца: Б. на 16 години, К. на 14 години и А. на 12 години, а майката на децата Н. е починала още през 2007 г. Няма данни дали Т. Т. е бил в брак с майката на децата. Според удостоверения за съпруга и родствени връзки, издадено от Община – С. З., Т. Т. е имал съпруга А. С. и сестра В. Б. Г., както и починали родители Б. Т. П. и Р. Р. Х.. Окръжният съд е отправил искане до Министерство на правосъдието, основано на Х. конвенция за събиране на доказателства в чужбина по граждански и търговски дела, да се изиска от компетентния орган на САЩ издаване удостоверение за наследниците на Т. Б. Т.. Службата за международно съдебно съдействие към Министерство на правосъдието на САЩ е отговорила, че в С. щати не съществува подобен документ като удостоверение за наследници, който предоставя информация за имената на наследниците на дадено лице. Установяването на наследниците става чрез провеждане на фактическо разследване. Съдебната система на САЩ не провежда фактически разследвания и няма компетентен орган, който да изпълни искането за идентифициране на наследниците на Т. Б. Т.. Не се поддържа и регистър на гражданите, съдържащ подобна информация. Страните са свободни да наемат следовател или частен адвокат, за да получат исканата информация. Същата е извън обхвата на съдебната помощ и не може да бъде предоставена. С оглед тази информация, ищецът И. Н. Х. е поискал наследниците на Т. Т. да се представляват от назначен по реда на чл. 59, ал. 2 ЗН управител на незаетото му наследство. Нито той, нито съделителката В. Б. Г. са заявили готовност и възможност за провеждане на частно разследване в САЩ за установяване наследниците на Т. Т. и адресите им.
При тези данни съставът на въззивния съд е приел, че са изчерпани възможностите за предприемане на други служебни действия от съда във връзка с установяване на кръга на наследниците на починалия съделител и адресите им, поради което производството по чл. 247 ГПК следва да продължи с участието на назначения по реда на чл. 59 ЗН управител на незаетото наследство на Т. Б. Т., който управител, съгласно чл. 59, ал. 2, изр.2 ЗН, е оправомощен да предявява и отговаря по искове относно наследствените имущества и задължения.
По същество молбата по чл. 247 ГПК е приета за основателна. Предмет на иска за делба, предявен от И. Н. Х. против Т. Б. Т. и В. Б. Г., са вилна сграда, апартамент, лек автомобил, мотоциклет и два гаража: гараж с идентификатор ………… и площ от 12 кв.м., за който е представена схема № ………….-17.06.2015, с описани граници, както и гараж с идентификатор ………. и площ 21, 22 кв.м., за който е представена схема № …………….-17.06.2015, с описани граници. С решението, постановено в първа фаза на делбеното производство, до делба са допуснати вилната сграда, апартаментът, лекият автомобил, мотоциклетът и двата гаража с идентификатори ……….. от 12 кв.м. и ……….. от 21,22 кв.м. Тези два гаража са описани и в първоинстанционното решение по извършване на делбата, което е било отменено частично с решение № 40 от 11. 05. 2016 г. по гр. д. № 64/2016 г., включително и досежно гараж с идентификатор …………., който с въззивното решение е поставен в дял на И. Н. Х.. При изписване на последната цифра от идентификатора е допусната грешка – …………… (какъвто обект въобще не е бил предмет на делбеното производство), вместо ………….. Прието е, че е налице несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, която следва да бъде отстранена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 – за проверка на допустимостта му. Жалбоподателят се позовава и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – с твърдения, че очевидната неправилност се изразява в очевидна недопустимост на акта.
Настоящият състав намира, че не съществува вероятност постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение да е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ГПК, при смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48 ГПК. При смърт на ищеца съдът и сам взема необходимите мерки. Делото се прекратява само ако ищецът не посочи наследниците на ответника и адресите им, респ. не предприеме мерки за назначаване на управител на незаетото наследство по чл. 59 ЗН или за призоваването на наследниците по реда на чл. 48 ГПК. В останалите случаи производството по делото се възобновява и продължава с призоваването и участието на правоприемниците на починалата страна, респ. – призоваването и участието на назначения управител на незаетото наследство по чл. 59, ал. 2 ЗН. Управителят на наследството е специален законов представител на наследниците, който осъществява и процесуалното им представителство във водените процеси във връзка с наследственото имущество. Правата на управителя на наследство включват както процесуално представителство, така и цялостно управление на наследствените имоти. В този смисъл е практиката на ВКС – решение № 86 от 3. 04. 2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г., 4 г.о., решение № 43 от 3. 05. 2016 г. по гр. д. № 4210/2015 г., 3 г.о., определение № 358 от 21. 12. 2016 г. по ч. гр. д. № 5134/2016 г., 1 г.о.
Когато ищецът по иск за делба е обективно затруднен да посочи имената на наследниците на починалия съделител, който приживе е напуснал територията на страната и е оставил наследници на територията на друга държава, съдът е длъжен да му окаже съдействие, като възложи съдебна поръчка до компетентния орган в съответната държава, а ако резултатът от предприемането на тези действия не удовлетворява изискванията на закона в производството да участват всички наследници, следва да се предприемат действия по назначаване на управител на незаето наследство по чл. 59 ЗН (определение № 23 от 11. 02. 2019 г. по ч. гр. д. № 74/2019 г. на ВКС, 1 г.о.).
В случая, в срока по чл. 230, ал. 2 ГПК, ищецът, със съдействието на съда, е извършил безуспешно възможните процесуални действия за установяване кръга на наследниците на починалия съделител Т. Т. и адресите им. Кръгът на наследниците и адресите им е останал неизяснен: няма данни за точните и пълни имена, дата на раждане и адресите на децата на починалия (каквито по твърдения на съделителката В. Б. същият е оставил); в удостоверението за съпруга и родствени връзки, издадено от Община – С. З., като съпруга на Т. Т. е вписана А. С., без данни дали двамата са били в брак към смъртта на Т. Т.. Поради неустановеност на наследниците и адресите им, наследството на Т. Т. е останало незаето. Това е наложило производството по чл. 247 ГПК да продължи и приключи с участието на назначения по реда на чл. 59 ЗН управител на незаетото наследството, който управител е оправомощен да осъществява и процесуално представителство на наследниците относно наследствените имущества.
По изложените съображения постановеното въззивно решение по чл. 247 ГПК не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото жалбоподателката В. Б. Г. следва да бъде осъдена да заплати на И. Н. Х. сумата 150 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 11.04.2019г. по в.гр.д.№ 163/2018г. на ОС – Разград.
ОСЪЖДА В. Б. Г. да заплати на И. Н. Х. сумата 150 лв. разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: