О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
Гр.София, 19.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1390/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на „Елит – ДМ“ ЕООД София против Решение № 2697/22.12.2017 г. на Софийския апелативен съд по т.д.№ 5209/2017 г. на ТО, 3 състав, с което е потвърдено изцяло Решение № 1660/23.08.2017 г. по т.д.№ 3609/2014 г. по описа на СГС, VІ ТО, 21 състав. С първоинстанционното решение е прекратено на основание чл. 517 ал.3 ГПК „ЕЛИТ – ДМ“ ЕООД със седалище София. В жалбата на ответното дружество се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска за прекратяване на дружеството. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация „Агроменидж“ АД София изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице основания за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустимо.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцовото АД е доказало материалноправната си легитимация с договор за цесия от 15 април 2013 г., с които му е прехвърлено вземане на „Е. фонд земеделска земя“ А. срещу К. А., съдружник в „ЕЛИТ – ДМ“ ООД, за сумата 305002,25 лв. А. е надлежно уведомена за цесията с нотариална покана. С постановление от 4.12.2013 г. по изп.д.№ 20137860400989 на ЧСИ М. е констатирано настъпилото частно правоприемство досежно изпълняваното парично вземане в полза на „Агроменидж“ АД и изпълнението е продължило на основание чл.429 ГПК, като е насочено срещу притежаваните от управляващия съдружник К. Г. А. дружествени дялове в „Елит – ДМ“ ООД. Взискателят е изпратил писмено изявление до ответното дружество на 10.12.2013 г. чрез ЧСИ М. М. за прекратяване участието на длъжника К. А. в ответното търговско дружество. Уведомлението до „Елит-ДМ“ ООД е получено от управителя К. А.. След изтичане на установения в закона тримесечен срок с постановление от 9 май 2014 г. ЧСИ М. е овластил взискателя „Агроменидж“ АД да предяви иск по чл.517 ал.3 ГПК за прекратяване на „Елит-ДМ“ ООД Въззивният съд е приел, че са налице положителните процесуални предпоставки за допустимост на конститутивния иск – висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискателя, а търговското дружество – ответник – на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения дял и наличието на изрично овластяване на взискателя от ЧСИ за предявяване на иска. Без правно значение за допустимостта е настъпилата правна промяна в организационната форма на ответното дружество. Не е налице промяна на правния субект и процедурата по чл.517 ГПК е съобразена с организационната форма на ответното дружество към датата на налагане на запора върху дяловете на длъжника по изпълнението. При установеното по делото кумулативно наличие на предвидените в закона предпоставки за прекратяване на дружеството съдът би могъл да отхвърли иска само ако в хода на производството се установи, че същото е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съобразно чл.125 ал.3 ТЗ, или че вземането на взискателя е погасено. В случая е прието за установено, че непогасената част от дълга на А. към ищцовото АД възлиза на 110 499,03 лв. и възражението за изплащането й от ответното дружество е неоснователно. Преведената в изпълнение на наложения запор сума на 17 април 2014 г. 426, 21 лв. е отнесена за погасяване на дълга. Делът на длъжника А. при прекратяване на членството й, настъпило на 20 януари 2014 г., е 50%. По съставения от ответното дружество междинен счетоводен баланс към 31 януари 2014 г. дружественият дял е на стойност 368,56 лв.
Съгласно заключението на ССЕ в съставения от дружеството междинен баланс не е включено вземане на „Елит – ДМ“ ООД към „Е. фонд на земеделска земя“ А. за сумата 100993.04 лв., представляваща възнаграждение по договор за търговско посредничество от 2.01.2006 г. Законната лихва върху главницата към 31 януари 2014 г. възлиза на 29065,53 лв. съобразно заключението на вещото лице. Вземането е счетоводно отразено само в размер на 26617,51 лв. или със 103441,06 лв. по-малко от действителния му размер. С представено по делото влязло в сила съдебно решение и изпълнителен лист по т.д.№ 2987/2013 г.по описа на САС се установява вземане за сумата 130 058,57 лв. ведно с лихвите. Извършеното осчетоводяване за сумата в размер на 26617, 51 лв. е индиция за нередовност на счетоводните записи и на изготвения от ответното дружество междинен счетоводен баланс към 31.01.2014 г.Всяко вземане следва да бъде осчетоводено и включено в баланса на дружеството към датата на възникването му. В случая вземането за възнаграждение по договор от 2006 г. е възникнало и е дължимо преди 14 април 2011 г. Стойността на притежавания от К. А. дружествен дял от „Елит- ДМ“ ООЗД, изчислен от в.л. С. М. във вариант, при който е отразено съдебно установеното вземане към А. в актуалния му размер към 31 януари 2014 г., възлиза на 52089,10 лв. Вземането на взискателя не е удовлетворено в гореустановения размер и въззивният съд е приел, че обжалваното решение на СГС, с което е уважен искът по чл.517, ал.3 ГПК, е правилно.
От съдържанието на изложените мотиви на обжалваното решение е видно, че изведените от касатора правни въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд по предмета на спора и не са от значение за изхода му.
По процесуалноправния въпрос на касатора относно задължението на въззивния съд да обсъди и анализира всички доказателства, отнисими към спора, всички доводи и възражения на страните, както и всички оплаквания във въззивната жалба и да мотивира решението си е формирана по реда на чл.290 ГПК трайно установена практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в мотивите си всички заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора по делото и да формира изводите си въз основа на всички събрани относими и допустими доказателства след тяхната съвкупна преценка при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството /Р.. № 75/20 юни 2016 г. на Второ т.о. на ВКС по т.д.№ 1608/2015 г., Р.. № 94/13.09.2016 г. по т.д.№ 3768/2014 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 161/4.10.2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г. на Второ .о. на ВКС и др./. Въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г. и от цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Оплакванията на касатора за едностранчив и избирателен подход при анализа на доказателствата от въззивния съд и игнорирането на едни за сметка на други са оплаквания за неправилност на решението. Така зададен, въпросът по т.1 б.“А“ на изложението е от значение за възприемането на фактическата обстановка и за обсъждане на заключението на съдебно-икономическата експертиза и останалите доказателства, събрани по делото, а не за формиране решаващата воля на съда по предмета на спора. Въпросът на жалбоподателя следва да е от значение за изхода на конкретното дело, н и за правилността на решението на въззивния съд и за законосъобразността на изводите му. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.
Независимо от горното оплакванията за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция не обосновават наличието на допълнително селективно основание по чл.280 ал.1 ГПК – съдът е изложил собствени мотиви по всички допустими възражения и оплаквания на въззивника, ОТНОСИМИ към наличието на елементите от фактическия състав на прекратяването на дружеството по специалния ред на ГПК, регламентиран в чл.517 ал.3 ГПК.
Оплакванията за неправилност поради необоснованост на обжалваното решение са и въпросите по т.2 и т. 3 от изложението – съответно „Дължи ли ответното дружество по иск с правно основание чл.517 ал. 3 ГПК изплащане на равностойността на дружествения дял на длъжника-съдружник в полза на взискателя-ищец в размер, различен от установения с баланса, изготвен към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника и следва ли да се имат предвид бъдещи неликвидни вземания към трети лица „ както и „При изготвянето на междинния баланс следва ли да се включат спорни и неликвидни вземания, които са предмет на съдебен спор и не са установени с влязло в сила решение“. Въпросите не отговарят на възприетите в ТР № 12009 г. на ОСГТК по ТД № 1/2009 г. критерии за общо основание за достъп до касация. Не е налице и соченото допълнително селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. По приложението на чл.125 ал. 3 ТЗ и чл.517 ал.3 ГПК е формирана практика по чл.290 ГПК, според която представения симулативен междинен баланс не обвързва съдебния изпълнител, както и разглеждащия конститутивния иск по чл.517 ал.3 ГПК съд при установено наличие на имущество, невзето предвид. То би могло да включва имоти, движими вещи и вземания, неотразени в баланса към края на съответния месец. Цитираното решение № 178/22.02.2016 г. по т.д.№ 2316/2014 г. на състав на Второ т.о. на ВКС е относимо към хипотезата, при която според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника в ООД, пасивът /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/ превишава активите на дружеството и същото не дължи на взискателя изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника-длъжник. Данните по съставения междинен баланс от изслушаната по настоящото дело съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено при приемането в съдебно заседание на 5 юни 2017 г., се сочат на такова съотношение между пасиви и активи. Спорът в процесния случай е за размера на подлежащото на удовлетворяване вземане и решението, на което се позовава касаторът, е неотносимо към него.
Непосочването на правен въпрос, значим за конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглежда допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
Независимо от горното жалбоподателят не излага съображения за точно тълкуване на приложима правна норма, нито за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива правна уредба. Допълнителното селективно основание е бланкетно посочено.
Неоснователно е и позоваването на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК. Въззивното решение не е постановено в явно нарушение на закона, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Евентуална необоснованост на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и обикновени грешки на съда при прилагане на правилата на логическото мислене не обуславят квалифицирана форма на неправилност по чл. 280 ал. 2 ГПК и са предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено при условията на чл.280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2697/22.12.2017 г. на Софийския апелативен съд, 6 състав на ТО, постановено по в.т.д.№ 5209/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: