6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 19.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1173/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Енел строй” ООД, [населено място] против решение № 197 от 23.01.2019 г. по гр.д. № 903/2018г. на Софийски апелативен съд
Ответникът по касация- „Гигастрой” ООД, [населено място], чрез пълномощника му – адв. В. К. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1, т.1-3 и ал.2 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. Ю.М., е поддържала, че в отклонение от задължителна тълкувателна практика и казуална практика на ВКС, възивният съд е дал отговор на въпроса – „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни”. Страната е изложила подробни оплаквания за това, че решението е необосновано, с оглед изложеното в касационната жалба в тази насока, като е посочила конкретни доводи, които според нея съдът не е обсъдил, като е допълнила, че не са обсъдени и доводите в писмените му бележки относно некомпетентността на експертното заключение.Страната е поддържала същото основание чрез изброяване на практика на ВКС и по въпроса – „ Длъжен ли е възивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка”. Касаторът е изброил конкретни доказателства- протоколи и фактури, които според него въззивният съд не бил коментирал, респективно не ценил едновременно с показанията на свидетелите. Поддържано е противоречие с т.12 ТР ОСГК №1/01г. по въпроса – „ Задължен ли е въззивният съд при изграждане на совите изводи, както и за формиране на вътрешното си убеждение да се съобразява с правилата на формалната логика, опита и научното познание”. Страната е изложила своите разбирания за неправилност на съдебният акт, с оглед направените от въззивният съд правни изводи. Поставен е въпросът – „ За необходимостта да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно да назначи експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да го докаже”. Възпроизведени са оплакванията в касационната жалба относно това, че приетото от състава на САС експертно заключение, според страната, било съдържащо „ безпрецедентно неизпълнение на вещото лице на поставената му задача”. Поставен е въпросът „ Допускането на повторна съдебна експертиза, когато представеното по делото заключение е било оспорено като необосновано и възниква съмнение за неговата правилност”. Сочено е противоречие с решение на ВКС. Страната е поставила въпросите : „ Коя страна следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването на определен факт и неговите правни последици от решаващо значение по делото в случаите, когато първоинстанционният съд не е възложил на ищеца доказването му, а възивният съд не е изготвил нов доклад, с указания за процесуални действия за сочене на относими към делото доказателства и възлагане на доказателствената тежест на ищеца.” Развито е оплакване, че възивния съд в мотивите бил приел, че цялата доказателствена тежест се носи от ищеца но не бил направил нов доклад и не указал изрично това. Поддържано е още, че САС се бил произнесъл в противоречие с цялата изброена в изложението практика и по въпроса – „ Може ли да се приеме за недоказани факти и техните правни последици не са се осъществили, в случай когато съдът е дал указания на страната, че в нейна тежест е да установи определени, твърдени от нея факти от значение за спора, но те останат недоказани в процеса.”Развити са оплаквания за неправилност и е изброена съдебна практика, която страната счита, че разрешава този въпрос по различен от въззивният съд начин. Отново общо е посочено, че в противоречие с практиката на ВКС, съдът се бил произнесъл и по въпроса – „ Следва ли съдът да основе решението си на част от доказателствата, без да изложи съображения защо не обсъжда и не взема предвид останалите.” Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, което е извел от оплакването си общо посочено като – „ допуснати от съда нарушения на основни принципи на гражданския процес, за това че ответникът следва да носи поне някаква доказателствена тежест”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.
Поставеният първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на състава, а с оплакванията на страната за неправилност на тези изводи, поради това, че съдът не е обсъдил и счел за неоснователни нейните оплаквания по съществото на спора, обективиращи защитната й теза- така развита и като твърдение, че доводите свързани с нея не са били възприети от състава. Освен това, въпросът, относим към всеки правен спор, следва да бъде обоснован като релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не с фактически доводи по доказване на фактическата обстановка по спора, а като правен извод, с оглед, на който се търси противоречие при разрешаването му при идентична фактическа обстановка. Същото е изцяло относимо и към вторият поставен въпрос, който съдържателно повтаря първият като същият съдържа в себе си и неустановеното твърдение относно това, че протокол № 5 от 10.11.2015жг. и придружителни писма са тези относими и допустими доказателства, които фактически преодоляват изведения правен извод на съда относно това, че искът е недоказан. Това разбиране не е обосновано от страната, която е повторила своите оплаквания за неправилност на изводите поради това, че не е възприета защитната й теза и нейната интерпретация на доказателствата. Извън това и тези доказателства са били изрично обсъждани от състава и възприети като част от фактическата обстановка.
Не е релевантен и третият поставен въпрос, тъй като съставът не е нарушил правилата на формалната логика, с оглед логичната последователна свързаност на неговите мотиви. Този въпрос страната е обосновала със своите твърдения за такова нарушение, а не с конкретно действие или извод на състава, който е нелогичен, нарушава формалната логика, опита или научното знание. Общите оплаквания за неправилност на тези изводи в контекста на защитната теза на страната не може да обоснове релевантно наличие на общо основание.
Правно необосновано е твърдението в съдържанието на четвъртия въпрос за задължение на съда да доказва нейните твърдения, каквато възложена от закона процесуално доказателствена тежест същият не носи, поради функцията си в процеса. Нещо повече страната не отчита, че въззивният съд е изслушал заключение и допълнително заключение на вещо лице пред себе си, посочил е, че въззиваемия – сега касатор е оспорил това заключение, но не е представил доказателства относно твърденията си, нито е внесъл депозит за допуснатата му тройна експертиза. В тази връзка всички твърдения, за това, че съдът неправилно определил внасяне на депозит от страна на въззиваемия, без той да трябва да установява факти от полза за противната страна, която била поискала експертното заключение и изобщо всичките тези доводи относими към неправилност на процедирането на състава в тази връзка, обосновани с желанието на страната да установи факти в своя полза, не могат да установят релевантност на въпроса, който съобразно изложеното е фактически, а не правен, и основан на обстоятелства без правно значение за правилното процедиране на съда. Когато съдът допуска тройна експертиза по искане на страната, за да докаже своите оспорвания и твърдения и не счита оспорването като недоказан факт, нуждаещ се от допълнителни технически респ. специални знания, то съставът не е задължен да назначава служебно експертиза, респ. служебно да установява факти свързани с установяване на направеното оспорване от страната. А и в случая тройна експертиза е допусната, но процесуалното бездействие на настоящия касатор е осуетило евентуалното доказване на неговите твърдения. Поставените в тази връзка въпроси относно възлагането на разноските за експертизата са ирелеватни към настоящата фаза на производството, тъй като изцяло са основани да оплаквания за неправилност на акта, които се разглеждат ако бъде допуснато решението до касационно обжалване.
Произволно е и твърдението, че съставът е променил правната квалификация на иска, Същият е изложил подробни и прецизни мотиви относно това. Ето защо и въпросът съдържащ твърдение за такава промяна, която съдът не е извършвал, тъй като и първата и втората инстанция са приели еднозначно, че се касае за неизпълнение по договор за наем във връзка, с което се претендира сумата, не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Няма правна логика и във въпроса дали съдът може да приеме за недоказан факт по отношение, на който е дал указания на страната и тя не го е доказала. В този случай еднозначно се налага извод за недоказаност на факта, както съдържателно е структуриран този въпрос. В тази връзка въпросът не е релевантен и също така е обоснован от оплакванията за неправилност на акта, които както вече бе отбелязано не са предмет на тази фаза на производството.Последният поставен въпрос като съдържание преповтаря вече изложените и в тази връзка не обосновава извод за наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК
Във връзка с липса на релевантно общо основание за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че страната не установява наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез лаконичното оплакване общо посочено като – „ допуснати от съда нарушения на основни принципи на гражданския процес, за това, че ответникът следва да носи поне някаква доказателствена тежест”.Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като е възпроизвела общо и лаконично оплакване за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени надлежно поисканите и установени от него разноски в размер на 4080лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 23.01.2019 г. по гр.д. № 903/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Енел строй” ООД, [населено място] да заплати на „Гигастрой” ООД, [населено място],направените пред касационната инстанция разноски в размер на 4080лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: