О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни,две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1579/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Х. Р., [населено място], чрез процесуалните му представители адвокат Д. А. и адвокат П. К., срещу определение № 356/15.02.2019 г. по ч. гр. д. № 63/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Към частната касационна жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като се поддържа, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението по въпросите: има ли право ответникът на адвокатска защита за представителството си пред съд и има ли вземане адвокатът за своето явяване пред съдебна инстанция при прекратяване на делото поради отказ от иска; явяването на упълномощения с изрично писмено пълномощно адвокат в съдебно заседание и осъществяването на процесуално представителство от името и за сметка на упълномощителя при прекратяване на делото поради отказ от иск в първото по делото заседание, процесуално нищо ли е; извършено ли е процесуално представителство от адвоката с явяването му в съдебно заседание, или поради факта на прекратяване на делото спрямо ответника поради отказ от иска, извършените и документирани процесуални действия от упълномощения адвокат не следва да се считат за извършени, а отразеното в протокола от о.с.з. явяване на адвоката да бъде заличено. Сочи се противоречие с приложена към изложението практика на ВКС – определение № 696/20.12.2012 г. по ч. гр. д. № 403/2012 г., ВКС, І г. о., определение № 142/24.03.2016 г. по ч. гр. д. № 449/2016 г., ВКС, ІV г. о., определение № 857/20.12.2012 г. по ч. т. д. № 815/2012 г., ВКС, І т. о., определение № 31/07.03.2016 г. по гр. д. № 3608/2015 г., ВКС, ІІ г. о., определение № 129/24.02.2014 г. по ч. гр. д. № 4335/2013 г., ВКС, ІІ т. о., определение № 509/21.12.2010 г. по ч. гр. д. № 504/2010 г., ВКС, ІІ г. о., определение № 587/28.11.2011 г. по ч. гр. д. № 408/2011 г., ВКС, І г. о., определение № 32/08.03.2016 г. по гр. д. № 3367/2015 г., ВКС, ІІ г. о., определение № 80/11.03.2016 г. по т. д. № 673/2015 г., ВКС, І т. о., определение № 158/02.03.2018 г. по гр. д. № 3743/2017 г., ВКС, ІІІ г. о., решение № 84/17.08.2015 г. по т. д. № 809/2014 г., ВКС, ІІ т. о., решение № 132/08.07.2013 г. по гр. д. № 653/2012 г., ВКС, ІІІ г. о., решение № 415/03.12.2014 г. по гр. д. № 4900/2014 г., ВКС, ІV г. о., решение № 98/20.02.2012 г. по гр. д. № 1217/2011 г., ВКС, І г. о., решение № 102/16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г., ВКС, ІІІ г. о., решение № 175/26.01.2017 г. по н. д. № 783/2016 г., ВКС, ІІІ н. о., ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК, ВКС и ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС.
Ответникът по частната жалба – З. А. М., [населено място], чрез адвокат И. С., оспорва същата по съображения в представения в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор.
Ответникът по частната жалба – Г. Л. Р., [населено място], не взема становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е отменено определение № 1609/25.10.2018 г. по гр. д. № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта, с която е оставено без уважение искането на З. А. М. по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 1003/10.07.2018 г. по гр. д. № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта за разноските, като вместо това е допуснато изменение на последното и е намален размерът на присъдените на Л. Х. Р. разноски от 600 лв. на 100 лв. Определение № 1609/25.10.2018 г. по гр. д. № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград е потвърдено в частта, с която е оставено без уважение искането на Л. Х. Р. по реда на чл. 248 ГПК за изменение на определение № 1003/10.07.2018 г. по гр. д. № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта за разноските, като му се присъдят изцяло сторените по делото такива в размер на 2300 лв.
Производството по гр. д. № 2253/2018 по описа на Районен съд – Асеновград е образувано по искова молба на З. А. М. срещу Л. Х. Р. за делба на имоти, придобити от страните по време на брака им в режим на СИО, прекратена с развод. Препис от исковата молба е връчен на ответника, същият е депозирал писмен отговор, в който е заявил, че след прекратяване на брака е прехвърлил правата си върху процесните имоти на своя син, поради което производството спрямо него следва да се прекрати, като му се присъдят направените разноски. След оттегляне на иска в съдебно заседание на 25.06.2018 г., производството срещу Л. Р. е прекратено. Последният е предявил претенция за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лв., от които: 100 лв. – заплатени по договор за правна защита от 30.04.2018 г. за изготвяне на писмения отговор (л. 37), и 2200 лв. – заплатени по договор за правна защита и съдействие от 25.05.2018 г. за процесуално представителство (л. 43). С определение № 1003/10.07.2018 г. по гр. д. № 457/2018 г. първоинстанционният съд е осъдил ищцата З. М. да заплати на ответника Л. Р. разноски в размер на 600 лв. и е приел за прекомерен претендирания размер от 2300 лв. С определение № 1609/25.10.2018 г. по реда на чл. 248 ГПК съдът е оставил без уважение молбите на двете страни за изменение на определение № 1003/10.07.2018 г. в частта за разноските.
С обжалваното определение въззивният съд е намалил присъдените разноски, като е приел, че разноски за заплатено от ответника адвокатско възнаграждение следва да се присъдят до размер от 100 лв. – колкото е уговореното и заплатено възнаграждение за изготвяне и депозиране на писмен отговор. Защитата на ответника е реализирана с това действие, след което, макар и в открито съдебно заседание, производството срещу него е прекратено поради отказ от иска. Определението за прекратяване е влязло в сила. Производството по отношение на този ответник продължава единствено във връзка със спора за разноски, но по отношение на делбените претенции срещу него същото е приключило, без да се извършва събиране на доказателства, процесуално представителство и защита по исковете за делба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Налице е посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса, уточнен и конкретизиран съобразно правомощието на касационната инстанция (т. 1, ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС): има ли право ответникът на разноски при прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на иска, съответно дължат ли се разноски за осъщественото процесуално представителство за съдебното заседание, в което е прекратено производството спрямо ответника. Съгласно установената практика на ВКС, включително посочената от касатора такава, правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. След като ответникът е сторил разноски в производството и едва след това ищецът се е отказал (оттеглил) от иска си, както е в настоящия случай, при прекратяване на производството за ответника възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски. Основанието за прекратяване е без правно значение. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Предпоставките за уважаване на искането са две – съдът да е сезиран с искане за присъждането им и да са представени доказателства за това, че реално са сторени разноски в производството (определение № 696/20.12.2012 г. по ч. гр. д. № 403/2012 г., ВКС, І г. о. и определение № 857/20.12.2012 г. по ч. т. д. № 815/2012 г., ВКС, І т. о.). Присъждат се всички разноски, направени от ответника, независимо от това в кой момент се прекратява производството – още в първото съдебно заседание или на по – късен етап (определение № 587/28.11.2011 г. по ч. гр. д. № 408/2011 г., ВКС, І г. о.). Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да направи такива.
Изводите на въззивния съд, че защитата на ответника е реализирана само с подаването на отговор на исковата молба, тъй като в открито съдебно заседание производството спрямо него е прекратено, са неправилни. Видно от данните по делото, в срока по чл. 131 ГПК Л. Р. е подал отговор на исковата молба и е ангажирал доказателства за осъществена правна защита и съдействие за изготвянето му и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., платими в брой. Преди съдебното заседание, в което е направено оттеглянето на иска и е прекратено производството спрямо Р., същият е упълномощил адвокатите А. и К. да го представляват, като е представил адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено и платено възнаграждение от 2200 лв. В съдебното заседание адвокат К. е осъществил процесуално представителство за ответника, за което също се следват разноски.
Основателно е обаче възражението на ищцата З. А. М. по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на поисканите разноски. Производството е за делба в първата си фаза, поради което протича като по неоценяем иск. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с ал. 4 ГПК, без оглед на защитавания материален интерес, и в случая е в размер на сумата от 600 лв., съответстваща на присъдената от първоинстанционния съд. Поради изложеното, въззивното определение в частта, с която изменено определение № 1003/10.07.2018 г. по гр. д. № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта за разноските, като е намален размерът на присъдените на Л. Х. Р. разноски от 600 лв. на 100 лв. следва да се отмени като неправилно. В останалата си част въззивното определение следва да се потвърди.
Въпреки изхода на настоящето производство и направеното в частната касационна жалба искане за присъждане на разноски за въззивната и касационна инстанции, такива не следва да се присъждат. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него се изменя или допълва съдебният акт в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 356/15.02.2019 г. по ч. гр. д. № 63/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 356/15.02.2019 г. по ч. гр. д. № 63/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отменено определение № 1609/25.10.2018 г. по гр. д. № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта, с която е оставено без уважение искането на З. А. М. по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 1003/10.07.2018 г. по гр. д. № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград, и е изменено последното, като е намален размерът на присъдените на Л. Х. Р. разноски от 600 лв. на 100 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на З. А. М. по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 1003/10.07.2018 г. по гр. д. № 457/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта за разноските.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: