О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр.София, 02.03.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №20 по описа за 2010 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Н. И. от гр. С., срещу определението от 06.04.2009г. по ч.гр.д. №977/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 24.10.2008г. по гр.д. №19530/2006г. на Софийски районен съд, с което частично е прекратено производството по делото.
Ответника по частната жалба М. на о. и н. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на производството, образувано по искова молба на И. Н. И. срещу М. на о. и н. , за задължаване на ответника да утвърди с министерска заповед за учебни помагала проектите на ищеца „Б” и „С” и за връщане на таксата за участие в конкурс.
Въззивният съд е приел, че първият иск е процесуално недопустим, а по отношение на втория не са отстранени нередовностите на исковата молба, въпреки дадените указания и срок за това.
Въпреки указанията на съда жалбоподателят не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Не е посочил кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; който е решаван противоречиво от съдилищата, респ. който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Въпреки указанията и дадения срок за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, жалбоподателят не е представил такова, поради което следва да се приеме, че тази нередовност на частната касационната жалба не е изправена по реда на чл.285, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят не е приложил към частната си касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и не е изправил тази нередовност по реда на чл.285, ал.1 от ГПК, поради което нередовната касационна жалба следва да бъде върната. Доводите в частната касационна жалба, че тя следва да бъде разгледана по реда на отменения Граждански процесуален кодекс, не намират опора в закона. Съгласно §2, ал.11 от ПЗР на ГПК производствата по касационни дела, образувани по частни жалби, постъпили до 1 март 2008г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс за разглеждане на делата от касационната инстанция. В случая частната касационна жалба е постъпила след 1 март 2008г., поради което не подлежи на разглеждане от касационната инстанция по реда на отменения Граждански процесуален кодекс, а по реда на новия Граждански процесуален кодекс.
Производството по частната касационна жалба, чиито нередовности не са отстранени в срок, е процесуално недопустимо, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. Н. И. от гр. С., срещу определението от 06.04.2009г. по ч.гр.д. №977/2009г. на Софийски градски съд, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА касациионното производство.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.