О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. С., 20.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 873/2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от А. Й. Н.-Р. и С. К. П., чрез адв. Б. Р., за изменение на определението с № 36 от 13.01.2011 год. по настоящето дело в частта му за разноските, присъдени в тяхна тежест, с искане да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на другата страна за процесуално представителство във фазата на допускане до касационно обжалване, с оглед неговата прекомерност в сравнение с предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил от насрещната страна.
Като разгледа молбата, въз основа на данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, намира следното:
С постановеното на 13.01.2011 год. определение касационната инстанция не е допуснала до касационно обжалване въззивното решение по гр. д. № 2936/2008 год. на С. градски съд, по подадената от А. Н. и С. П., чрез адв. Б. Р., касационна жалба и същите са осъдени да заплатят на Й. Х. и В. С. сумата 1 680 лв., представляващи разноски за производството по чл. 288 ГПК – заплатено адвокатско възнаграждение.
Молбата за изменение на постановеното определение в частта му за разноските е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед пощенското клеймо на запазения плик от 14.02.2011 год., когато изтича едномесечния срок съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Присъждането на направените от ответниците по касация разноски в производството по чл. 288 ГПК е обусловено от изхода на това производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Размерът на договореното адвокатско възнаграждение е установен с представен по делото договор за правна помощ и съдействие, като възможността то да бъде намалено е предвидено в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при наличие на прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и по искане на насрещната страна за присъждане на по-нисък размер на разноските в тази им част. Критерият за действителната правна и фактическа сложност на делото се определя от данните по конкретното дело и от преценката на съда, а прекомерността се обуславя от съпоставката с минималните размери на адвокатското възнаграждение, съобразно чл. 36 ЗА, във връзка[населено място] № 1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Данните в настоящия казус сочат на правна и фактическа сложност на делото, с оглед предмета на спора и поставените въпроси, по които е предприета и защитата на ответниците по касацията в производството по чл. 288 ГПК. Предвидените с новия ГПК повишени изисквания към адвокатската защита с цел ефективната защита на интересите на страната обуславят и договаряне на по-високи по стойност адвокатски възнаграждения, поради което и не следва да се пресмята механично съответствието с минималните размери на възнагражденията в Наредба № 1/2004 год. Именно с оглед развитите от ответниците по касация в представения отговор доводи е обосновано чрез установените от закона процесуални средства недопускането до касационно обжалване на въззивното решение, с оглед на който изход и направеното искане са присъдени и направените в това производство разноски. Адвокатското възнаграждение се договаря свободно с договора за правна помощ и съдействие и постановеното от законодателя ограничение касае неговия минимален размер, но не и друг такъв, предпоставен от волята на страните по договора за правна защита и съдействие, съобразно и с професионалните качества на адвокатската защита. Договореното от ответниците по касацията адвокатско възнаграждение в размер на 1 680 лв. не може да се възприеме като прекомерно с оглед характера на предявения иск за собственост, както и с направената от тях оценка на предоставената правна помощ, в която е ирелевантно становището на молителите за нейната „сложност и обем”.
Поради тези съображения искането за изменение на постановеното определение в частта му за разноските, с присъждането му в по-нисък размер , е неоснователно и следва да се остави без уважение, с оглед на което и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Й. Н.-Р. и С. К. П., чрез адв. Б. Р., за изменение на определението с № 36 от 13.01.2011 год. по гр. д. № 873/2010 год. на ВКС, ІІ г. о. в частта му за разноските, присъдени в тяхна тежест, с искане да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на другата страна за процесуално представителство във фазата по допускане на касационно обжалване, с оглед неговата прекомерност в сравнение с предвидения в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението не подлежи на обжалване, като същото се връчи на страните, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: