О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 22.02.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д.№ 2359/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на П. Б. Н. и Надежда С. Н., двамата от [населено място], срещу решение № 843 от 25.04.2016 г. по в. гр. д. № 4594/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е намален размерът на присъденото им обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 12.04.2012 г. и предявените от тях искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) са отхвърлени за разликата от 150 000 лв. до 200 000 лв. (за всеки), а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за периода от датата на произшествието да датата на завеждане на исковата молба е отхвърлен за разликата от 93 3770.42 лв. до 119 889.56 лв., т. е. за сумата 26 119.14 лв.
Касаторите поддържат неправилност на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Считат, че при определяне на дължимото им обезщетение по чл. 52 ЗЗД решаващият състав не е отчел всички относими към критерия за справедливост обстоятелства, отклонявайки се от създадената по приложението на тази норма задължителна практика на ВКС, в резултат на което се е стигнало до присъждането на занижено по размер обезщетение, явяващо се несправедливо. Освен това, релевират оплакване за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, изразяващо се в произнасянето по неподдържан във въззивната жалба довод, а именно – за несъобразяване на определените от първата инстанция обезщетения на ищците с лимитите на отговорност на застрахователите.
Като обосноваващи допускането на касационния контрол с поддържане на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, но с реално позоваване и аргументиране само на основанието по т. 1, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Какви са приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на родителите при настъпила смърт на детето им, за да отговаря същото на въведеното изискване за справедливост; 2. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да съобрази нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и конкретната икономическа обстановка; 3. Процесуалният въпрос относно правомощията на въззивната инстанция да се произнесе по довод за неправилност на първоинстанционното решение, който не се поддържа във въззивната жалба”. В подкрепа на твърдението, че тези въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, касаторът посочва съответно: ППВС № 4/68 г., решение № 12 от 25.03.2016 г. по т. д. № 1018/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 179 от 29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на І т. о., решение № 202 от 16.01.2013 г. по т. д. № 705/2011 г. на ІІ т. о., решение № 189 от 04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ІІ т. о. (по първия въпрос); решение № 12 от 25.03.2016 г. по т. д. № 1018/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 179 от 29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на І т. о., решение № 8 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г. на ІІ т. о., решение № 4 от 03.08.2015 г. по т. д. № 40/2014 г. на ІІ т. о. и решение № 189 от 04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ІІ т. о. (по втория въпрос) и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС (по третия въпрос).
Ответникът по касация – Застрахователно акционерно дружество „В.”, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Единствен предмет на спора, по който се е произнесъл въззивният съд с атакуваното решение, е размерът на дължимото на ищците П. Б. Н. и Надежда С. Н. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат от смъртта на сина им С. П. Н., настъпила при процесното пътно-транспортно произшествие на 12.04.2012 г. Решаващият състав е направил извод, че от събраните по делото доказателства не се установява ищците да са претърпели болки и страдания, които са в по-висока степен, т. е. извън тези, които търпят родители на загинало дете. Счел е, че представените медицински експертизи не установяват началния момент на заболяването на ищеца от диабет, както и влошаване на неговото състояние след смъртта на сина му. Като частично основателни е преценил и доводите във въззивната жалба за несъобразяване на определените на ищците обезщетения с лимита на отговорност на застрахователите. Изразил е разбирането, че при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да бъдат съобразени и икономическите условия към правно релевантния момент (настъпването на произшествието), една от проявните форми на които съставляват и лимитите на отговорност на застрахователите. И доколкото първоинстанционният съд не се е съобразил в достатъчна степен с този критерий, въззивният съд е отменил постановеното от него решение частично, като е отхвърлил претенциите на ищците по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 150 000 лв. до уважения размер 200 000 лв. и съответно претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над от 93 3770.42 лв. до 119 889.56 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, първите два въпроса, свързани с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като по отношение на тях не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не може да се счете, че тези въпроси са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Напротив, като е посочил конкретно обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в случая, в т. ч. и икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, решаващият въззивен състав е съобразил практиката по приложението на чл. 52 ЗЗД, имаща задължителен за съдилищата характер. Доколко размерът на определените от него обезщетения е справедлив, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол.
Що се отнася до поставения процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивната инстанция, същият не може да бъде определен като обуславящ за изхода на делото, тъй като съдържа твърдението на самата страна, че съдът се е произнесъл по довод, който „не се поддържа във въззивната жалба”, т. е. въпросът предпоставя обсъждане правилността на акта, с оглед преценка за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Независимо от това, следва да се отбележи, че посоченото твърдение на касаторите е и неоснователно. Действително, във въззивната жалба на застрахователното дружество е заявен довод за несъответствие на определените на ищците обезщетения с икономическите условия в страната към момента на увреждането, като е поддържано становище, че лимитите на отговорност на застрахователите не могат да бъдат техен обективен критерий. Произнасянето по този довод обаче неминуемо предполага преценка освен за това, дали лимитите на отговорност принципно подлежат на съобразяване, така и за това дали същите са съобразени в конкретния случай – преценка, която не надхвърля обема на дължимата такава съгласно чл. 269 ГПК.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 843 от 25.04.2016 г. по в. гр. д. № 4594/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: