О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София 23.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5169 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], представлявано от управителя С. П. чрез пълномощник адв.М. В. срещу решение № 513 от 21.03.13г.по гр.дело № 462/13г.на Окръжен съд – Пловдив,с което е потвърдено решение № 4650 от 14.12.12г.по гр.дело № 13134/12г.на Районен съд-Пловдив в частта,с която е отменено като незаконосъобразно уволнението на П. И. С.,извършено със заповед № 10056/9.08.12г.на управителя на дружеството.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата П. С. чрез пълномощник адв.Р. П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 10056/9.08.12г.на управителя на [фирма],с която ищецът П. С.,на длъжност”куриер”,е уволнен дисциплинарно за следните нарушения:1.неявяване на работа на 2,3,4,5,6,10 и 11.07.12г.и до датата на издаване на заповедта ; 2.несъответствие между количеството доставени стоки на вендинг – кафе автоматите на дружеството на обектите,обслужвани от него,количеството разходвани стоки и установените наличности в автоматите при направения отчет,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че първото дисциплинарно нарушение не е налице,тъй като за дните на неявяване на работа ищецът е ползвал разрешен отпуск за временна нетрудоспобност,което обстоятелство е било известно на работодателя към датата на издаване на заповедта – 9 .08.12г.По второто дисциплинарно нарушение – за липса на стоково – материални ценности,съдът е приел,че заповедта не е мотивирана.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос: съставлява ли дисциплинарно нарушение неявяването на работа в случаите,в които на служителя е бил разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност,но същият не е уведомил своевременно работодателя и не е представил издадения му болничен лист в законоустановения срок, не е обусловил въззивното решение.Това е така,защото такива факти въззивният съд не е приел за установени.Отговорът на този въпрос не би променил правните изводи,мотивирали въззивния съд да уважи претенцията.В съответствие с доказателствата по делото е прието,че към датата на издаване на уволнителната заповед работодателят е бил уведомен от ищеца ,че за дните на неявяване на работа е бил в болничен отпуск – вж обяснение от П. С. с вх.№ 252/18.07.12г.с приложени към него болнични листове;предварително разрешение по чл.333 ал.1 т.4 КТ за дисциплинарното уволнение от Д”ИТ”София,дадено с писмо изх.№ 7528 от 24.07.12г.в отговор на искане от [фирма].По правни въпроси,които не са от значение за въззивното решение,касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.За пълнота следва да се отбележи,че приложените съдебин решения касаят друга фактическа обстановка и са неотносими към разглеждания случай.
С оглед изхода на производството в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 450 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 513 от 21.03.13г.,постановено по в.гр.дело № 462/13г.на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на П. И. С. сумата 450 лв/четиристотин и петдесет/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.