1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр.София, 27.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 625/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на [фирма] срещу определение на Върховен касационен съд, ІІ г.о., № 1 от 05.01.2017 г. по гр.д.№ 3082/ 2016 г., с което е оставена без разглеждане молбата на същата страна за отмяна на влязло в сила решение на Варненски окръжен съд № 1739/ 26.10.2015 г. по гр.д.№ 2030/ 2015 г. С решението, чиято отмяна се иска, е извършено по реда на чл.251 ГПК тълкуване на постановеното от окръжния съд на 29.07.2015 г. решение по същото дело, с което е отменен отказ за извършване на опис по изп.д.№ 20158080400108 на частен съдебен изпълнител рег.№ ***. Според въззивния съд основното решение следва да се разбира в смисъл, че ипотеката върху описваните имоти е само за обезпечаване на вземането на взискателя по изпълнителен лист от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 51850/ 2013 г. на Софийски районен съд (21 050 лв).
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като другият състав на Върховния касационен съд не е обсъдил доводите му за допустимост на молбата на отмяна на решения, постановени от окръжния съд в производства по чл.435 ГПК. Не е взел становище по цитираната от него съдебна практика, нито е съобразил, че се претендира отмяна не само на решението за тълкуване, но и на тълкуваното решение. Не се е произнесъл по искането му за спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение по въпроса подлежат ли такива решения на отмяна. Излага и доводи по основателността на молбата и моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответните страни А. С. П. и Б. Б. Г. оспорват частната жалба. Според тях правилен е изводът на друг състав на Върховния касационен съд, че решенията, постановени в производства по чл.251 ГПК, не подлежат на отмяна, а отмяна на тълкуваното решение не е искана. Правилен е и изводът, че решенията, постановени в производства по чл.435 ГПК, не подлежат на отмяна.
Ответните страни [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и И. С. И. не вземат становище по жалбата.
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Гр.д.№ 2030/ 2015 г. е образувано пред Варненски окръжен съд по жалба на [фирма] срещу отказ за извършване на опис по изп.д.№ 20158080400108 от частен съдебен изпълнител рег.№ ***. С решение от 29.07.2015 г., в сила от същата дата, постановено по реда на чл.435 ГПК, окръжният съд е отменил отказа като незаконосъобразен.
Същият съд, с определение от 07.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 947/ 2015 г., отменил като незаконосъобразен и отказ на съдия по вписванията при Варненски районен съд да поднови по искане на [фирма] вписването на договорна ипотека, учредена с акт № **, т.**, дело № 4045/ 2005 г., вх.рег.№ 5538/ 18.03.2005 г., партидна стр. ****** по описа на Служба по вписвания [населено място]. С ипотеката е обезпечено вземане на [фирма] в размер 500 000 лв, като [фирма] се легитимира като частен правоприемник на ипотекарния кредитор с договор за цесия от 10.09.2014 г. за сумата 21 050 лв. Съдът приел, че цесионерът има право да иска подновяване на ипотеката, обезпечаваща вземането. Определението е в сила от датата на постановяването му.
С решение на Варненски окръжен съд № 1739/ 26.10.2015 г. по гр.д.№ 2030/ 2015 г. е извършено по реда на чл.251 ГПК тълкуване на постановеното от окръжния съд на 29.07.2015 г. решение по същото дело. Съдът посочил, че при извършване на описа съдебният изпълнител трябва да съобрази, че ипотеката върху описваните имоти е само за обезпечаване на вземането на взискателя по изпълнителен лист от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 51850/ 2013 г. на Софийски районен съд (21 050 лв).
Молбата за отмяна, която е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение, е насочена срещу последното решение, в нея няма искане за отмяна на тълкуваното решение от 29.07.2015 г. Като основание на молбата си молителят е посочил, че влязлото в сила решение от 26.10.2015 г. противоречи на влязлото в сила от 07.04.2015 г. определение на същия съд, с което е наредено подновяване на ипотеката не до размер 21 500 лв, а до размер 500 000 лв.
За да счете молбата за недопустима, другият състав на Върховния касационен съд е приел, че решението по чл.251 ГПК няма самостоятелен характер и не може да бъде отменено по реда на чл.303 ГПК, без да се иска отмяна на основното (тълкуваното) решение, а тълкуваното решение е постановено в производство по чл.435 ГПК, не се ползва със сила на пресъдено нещо и не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че основанията за отмяна са относими към всеки съдебен акт, който обвързва страните по делото по начин, че те могат да се освободят от тази обвързаност по друг ред. Решението, с което се тълкува друг съдебен акт, действително става част от тълкуваното решение, но то има самостоятелно битие и след влизането му в сила. При издаването му може да е извършено престъпление (чл.303 ал.1 т.2 ГПК) или същото е да постановено без съда, в нарушение на процесуалните правила, да е осигурил възможност на страната за участие в производството (чл.303 ал.1 т.5 ГПК). Мислими са и обстоятелства, покриващи хипотезите на кое да е от останалите основания за отмяна по т.1 – т.7 на ал.1 на чл.303 ГПК. Страната не би могла да иска отмяна на тълкуваното решение, по отношение на което такива основания не са налице, нито пък е длъжна да иска отмяна и на двете решения (срокът по чл.305 ГПК по отношение на тълкуваното решение обичайно е изтекъл към момента на влизане в сила на решението за тълкуване). Да се приеме, че страната в тази хипотеза не може да иска отмяна само на решението за тълкуване, би означавало съдът предварително, във всеки случай да отрече възможността страната да се освободи от обвързаността на един правно нетърпим акт. Нетърпимостта е очевидна, ако достъпът до извънинстанционния контрол бъде отказан, макар с влязла в сила присъда да е установено престъпно деяние при постановяването на акта по тълкуването. Поради това следва да се приеме, че решенията, постановени в производства по чл.251 ГПК, подлежат на отмяна при същите условия, при които и тълкуваният съдебен акт. Според настоящия състав на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК подлежат и решенията на окръжния съд, постановени в производства по обжалване на действия и откази на съдебен изпълнител, поради което не са били налице основания производството по молбата на [фирма] да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Върховен касационен съд, ІІ гражданско отделение, № 1 от 05.01.2017 г. по гр.д.№ 3082/ 2016 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: