ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Nо 107
София , 27.03.2014 година
Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 1276/2014 година, и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1.
Г. Н. Т. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение от 03.01.2014 год. по ч. гр.д.Nо 3566/ 2013 год. на ОС-Пловдив , с което е потвърдено определение Nо 13581 от 28.10.2013 год. по гр.д. Nо 17246/2013 год. на РС- Пловдив, след като е приел, че заявените искове са процесуално недопустими.
С частната жалба се поддържат доводи , касаещи незаконните действия на ответника- РП П. , даващи правото на жалбоподателя от справедливо обезщетяване за което и претендира.
С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК се сочи , че касационното обжалване следва да се допусне , тъй като ” срещу държавното обвинение има твърде малко дела за неизпълнение на задълженията им и много малко граждани си позволяват да водят дела”.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съдебното исково производство е образувано срещу Районна прокуратура [населено място] , с цена на иска от 15 000 лв. и твърдения , че се касае до претенция за вреди от неизпълнение от страна на ответника като представител на държавното обвинение да повдигне обвинение и внесе обвинителни актове срещу определение лица – извършители на престъпления.
Първата инстанция е прекратила делото , приемайки , че заявените искове , с оглед на въведените факти и обстоятелства, не сочат на производство по чл. 2 от ЗОДОВ, предвид на визираните в закона хипотези, нито на производство по ЗЗД, тъй като не са въведени факти за противоправно поведение на ответника, което води до пряк вредоносен резултат. Доколкото се касае до бездействия в рамките на изпълнение на служебни задължения, то е налице път на проверка в рамките на служебна йерархия, без възможност на съда да провежда косвен съдебен контрол.
С посоченото определение , второинстанционният съд е потвърдил определението на първата инстанция за прекратяване на исковото производство по ЗЗД, след като е прието , че иск за вреди от непозволено увреждане срещу ответник – звено от Прокуратурата на Република България относно бездействия при осъществяването на служебните им задължения без конкретни доводи за противоправност на същите, е процесуално недопустим .
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 т.1 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определения на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първата инстанция, преграждащо по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване при условията на чл. 280 ал.1 ГПК на касационния съд е вменена дейността, имаща характер на процесуално задължение , по селекция / подбор/ на касационните жалби. Изводите на касационния съд касаещи преценката за наличие на основанията – т.1- противоречие със задължителна съдебна практика, т.2- противоречиво произнасяне на съдилищата или т.3/ от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото , съгласно разясненията на т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, са свързани с представяне на изложение по чл. на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, в което жалбоподателят – касатор излага точно обусловилия изхода на спора в инстанциите правен проблем, сочи как той е разрешен от въззивния съд и на кое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК се позовава.
В конкретния случай и след преценка на наведените доводи за незаконосъобразност с частната касационна жалба , но без конкретно посочване на основанията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК касаещи евентуално противоречие с задължителна или незадължителна съдебна практика , или нужда от нова правна интерпретация по приложение на закона – 45 ЗЗД, в хипотезите, когато искът е предявен срещу магистрати от РП по повод неизвършени процесуални действия по повод на сигнали до тях на основание твърдението на частния жалбоподател , че” няма много дела от страна на гражданите”, настоящият състав намира , че не са налице основания за допускане на обжалването пред касационния съд.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба на Г. Н. Т. от [населено място] срещу Определение от 03.01.2014 год. по ч. гр.д.Nо 3566/ 2013 год. на ОС-Пловдив , с което е оставена без уважения частна жалба срещу Определение Nо 13581 от 28. 10. 2013 год. по гр.д. Nо 17246/2013 год. на РС- Пловдив, за прекратяване на делото поради недопустимост на заявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :