О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 05.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1213 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. А. А. чрез адвокат М. М. срещу решение № 2253/08.12.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 8 състав по гр.д. № 3415/2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, осъждащо Р. А. А. да заплати на А. Н. Д. на основание чл.534 ТЗ вр. чл.44 ЗЗД сумата 21000 евро със законна лихва и разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – А. Н. Д. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС по предявения иск по чл.534 ТЗ вр. чл.44 ЗЗД, САС е приел, че на 16.10.2008 г. Р. А. А. е издал в полза на А. Н. Д. запис на заповед за сумата 21000 лв., документът е редовен от формална страна, падежът му е настъпил на 16.11.2008 г., но не е отбелязано да е получено плащане по него. По възраженията на ответника /сега касатор/ за наличие на каузална сделка между страните, за обезпечение на която е издаден процесният запис на заповед, задълженията по която сделка са изпълнени и представените в тази връзка писмени доказателства /предварителен договор от 09.05.2008 г. за учредяване право на строеж, нотариален акт за учредено право на строеж от 09.01.2012 г. и запис на заповед от 09.01.2012 г. от Д. А. Х. и Р. А. А. в полза на А. Н. Д./, САС е приел, че няма основание да се приеме наличие на връзка между тези каузални правоотношения и процесния запис на заповед. Приложените договори, в които не се съдържат клаузи, свързани с обезпечения по издаване запис на заповед са между други страни /Д. Г., [фирма], [фирма] и [фирма]/, няма съвпадение във времето и сумите, предмет на същите и процесния запис на заповед. В този смисъл, според САС, предявеният иск е основателен, а направеното възражение за каузална връзка между издадения запис на заповед и други правоотношения, задълженията по които са изпълнени, е недоказано. Конкретно за приложения запис на заповед от 09.01.2012 г., издаден от Д. А. Х. и Р. А. А. е прието, че няма логична връзка между двата записа на заповед, които са за различни суми – за 21000 евро и за 17000 щ.д., между различни лица, издадени по различно време и с различен падеж. Изложени са съображения, че при погасено право на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл.531 ал.1 ТЗ, за него е възникнало право на специалния иск по чл.534 ал.1 ТЗ срещу издателя на ефекта, в случая падежът на записа е настъпил на 16.11.2008 г., давността е изтекла на 16.11.2011 г. и за ищеца е породено право на специалния иск по чл.534 ТЗ. Според САС представеният по делото запис на заповед е редовен от формална страна, а възраженията на ответника–издател не са абсолютни, свързани са с каузални правоотношения, но не е приета, поради недоказаност, връзка и основание за издаване на процесния запис на заповед от така твърдените каузални правоотношения с трети за спора страни.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1. „При съществуващ търговски спор, основаващ се на поето със запис на заповед задължение, при направено възражение от страна на длъжника за наличие на каузално правоотношение, обезпечено с менителничната сделка, съдът длъжен ли е да изследва връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му, както и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест на за установяване на каузалното правоотношение ?“ 2. „При наличие на облигационни правоотношения между търговски дружества, възможно ли е обезпечаването на тези правоотношения да се поеме със запис на заповед, подписан от управителя и собственик на капитала на дружеството-длъжник в качеството му на физическо лице ?“ 3. „ При издаване на втори запис на заповед на същото основание и между същите страни, отпада ли менителничния ефект по първото каузално правоотношение ?“ Така формулираните въпроси са с оглед неустановена и неприета фактическа обстановка от САС и не са обуславящи изхода на спора. САС е изследвал каузалните правоотношения и направеното възражение от длъжника /1 в./, изследвал е твърденията и доказателствата за връзка между записа на заповед и тези правоотношения, но не е установил наличие на такава връзка, а не е отрекъл задължението на съда да изследва връзката между абстрактната сделка и каузално правоотношение. В този смисъл необуславящи са и останалите два въпроса, доколкото от събраните по делото доказателства и при направените от длъжника възражения съдът не е установил връзка между абстрактната сделка и каузалните правоотношения, а не е уважил иска, поради невъзможност за обезпечение на правоотношение между търговски дружества със запис на заповед, подписан от управителя на едното /2 в./ – подобно означение в записа на заповед за качеството на издателя липсва. За 3 в. следва да се посочи, че няма съвпадения на страните и сумите по двата ефекта, даващи възможност да се направи връзка между тях, както е посочил и САС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2253/08.12.2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав по гр.д. № 3415/2014 г.
ОСЪЖДА Р. А. А. [населено място],[жк] вх. 1 ет. 7 ап. 20 да заплати на А. Н. Д., [населено място], [улица] сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.