– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107
гр. София 06.03.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21.02.2018 (двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 691 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК като е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 480-60036/02.02.2018 година, подадена от М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., чрез пълномощника им адв. Х. М. от САК, срещу определение от 04.01.2018 година на Окръжен съд Монтана, постановено по ч. гр. д. № 530/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Монтана е потвърдил определение № 2069/24.10.2017 година на Районен съд Монтана, постановено по гр. д. № 316/2017 година, с което е оставена без уважение молбата на М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К. за отмяна, по реда на чл. 248 от ГПК, на постановеното по същото дело определение № 328/27.03.2017 година, с което частните жалбоподатели са осъдени, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, да заплатят на [фирма] [населено място] сумата от 7530.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В подадената от М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., чрез пълномощника им адв. Х. М. от САК частна касационна жалба се излагат съображения за това, че обжалваното определение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което да се отмени определение № 328/27.03.2017 година на Районен съд Монтана, постановено по гр. д. № 316/2017 година.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] [населено място] не е подал отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К. са били уведомени за обжалваното определение на 29.01.2018 година, а частната им касационна жалба е с вх. № 480-60036/02.02.2018 година, като е подадена по пощата на01.02.2018 година. Предвид на това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са формулирали пет въпроса, въз основа на които искат да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното определение. Първият от тях е за това може ли пълномощника на ответника по прекратеното поради оттегляне на иска производство да поиска за първи път произнасяне по разноските след постановяване на определението за прекратяване на производството, без да е поискал такива с отговора на исковата молба и без да е представил списък с разноските по това дело. Вторият въпрос е за това дали в случай че ответникът в производство пред окръжен съд е представил с отговора на исковата молба изричен договор за правна помощ и изрично пълномощно за представителство по конкретното производство с посочване на номера на същото, а впоследствие производството е прекратено служебно от съда и е изпратено на районен съд по подсъдност и там е образувано ново производство, по което адвокатът не е представил ново пълномощно и списък с разноските, нито пък е направил искане за присъждането им процесуално допустимо ли е същият адвокат да представлява ответникът по новообразуваното производство и възможно ли е съдът да му присъди на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за този адвокат, ако производството бъде прекратено или искът бъде отхвърлен. Третият от въпросите е за това дали в случай че ищеца по иск срещу работодателя на прекия причинител на вредата измени преди първото по делото заседание измени исковата претенция по размер и привлече като ответник и прекия причинител това негово действие представлява изменение на иска по чл. 214 от ГПК или е съединяване на два иска. Четвъртият въпрос е за това дали е възможно съдът да даде ход на делото, ако преди първото по делото заседание е направено изменение на иска по начина посочен в третия въпрос, но съдът не е администрирал постъпилата молба за това изменение, нито е уведомил страните за постановеното по нея определение. Последният пети въпрос е за това дали когато физически лица са причинили виновно трудова злополука със смъртен изход и пред наказателния съд са поискали делото да се разгледа по реда на глава 27 от НК, която изисква задължително подсъдимите да са се признали за виновни и да приемат изцяло всички доказателства, е допустимо те да бъдат разпитвани като свидетели от съда по гражданското производство за обезщетение на увредените лица и да установяват съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия.
Съставът на Окръжен съд Монтана е приел, че производството по гр. д. № 316/2017 година по описа на Районен съд Монтана е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., чрез пълномощника им адв. Х. М. от САК. срещу [фирма] [населено място] с която са предявени искове за заплащане обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от настъпила при трудова злополука смърт на Д. К. Ц.. Първоначално по исковата молба е било образувано гр. д. № 127/2016 година по описа на Окръжен съд Монтана, което е било прекратено с протоколно определение, постановено в проведеното на 16.12.2016 година открито съдебно заседание, като делото е било изпратено по подсъдност на Районен съд Монтана, като трудов спор с основание чл. 200 от КТ. С определение по чл. 140 от ГПК от 16.02.2017 година. Районен съд Монтана насрочил разглеждането на делото за 23.03.2017 година, за която дата страните били надлежно призовани с препис от определението. В проведеното на тази дата открито съдебно заседание адвокат Х. М. заявил, че оттегля предявените искове, като е било мотивиран от обстоятелството, че съдът отказал съединяване за общо разглеждане в едно производство исковете по чл. 200 от КТ с предявените пред Окръжен съд Монтана по гр. д. № 9/2017 година срещу преките причинители на вредата искове по чл. 45 от ЗЗД. Предвид заявеното оттегляне на исковете, съдът на основание чл. 232 от ГПК прекратил производство по гр. д. № 316/2017 година с протоколно определение от 23.03.2017г., което не е обжалвано и е влязло в сила. Видно било от протокола от това съдебно заседание [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител е направил искане за присъждане направените по делото разноски, по което искане съдът се е произнесъл с определение от 27.03.2017 година, като на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК е възложил на ищците за плащане разноските на ответното дружество за адвокатско възнаграждение от 7530.00 лева . Безспорно било, че производството по производството по гр. д. № 316/2017 година по описа на Районен съд Монтана е прекратено по реда на чл. 232 от ГПК, а съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът имал право на разноски и при прекратяване на делото, като за присъждане им е без значение причината, поради която е прекратено производството. От първоначално образуваното гр. д. № 127/2016 година по описа на Окръжен съд Монтана било видно, че, ответното дружество [фирма] [населено място] чрез упълномощения от него адвокат е подало в срок писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК с приложено пълномощно и договор за правна помощ от 09.11.2016 година, в който е отразено договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение от 7530.00 лева. При договорен начин на плащане „в брой“, вписването в договора за правна помощ за направеното плащане имало характер на разписка и е достатъчно за доказване извършването на разноските за адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на направените от ответника разноски било направено от пълномощника на дружеството своевременно в проведеното на 23.03.2017 година открито съдебно заседание и то преди постановяване определението за прекратяване на делото, а липсата на списък на разноските обуславяла единствено допустимостта на искане за изменение на съдебния акт относно разноските, но не била предпоставка за присъждането им. Неоснователно се поддържало от М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., че с постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение от 20.01.2017 година по гр. д. № 127/2016 година на Окръжен съд Монтана, с което не е уважено искането на [фирма] [населено място] за разноски, е налице сила на присъдено нещо, съответно неоснователен бил доводът, че нямало връзка между гр. д. № 127/2016 година по описа на Окръжен съд Монтана и образуваното пред Районен съд Монтана гр. д. № 316/2017 година. Окръжният съд бил прекратил производството пред себе си поради неподсъдност на спора и го бил изпратил на надлежния съд, а именно Районен съд Монтана. . Съгласно чл. 118, ал. 2 от Г. в този случай, делото се смятало за висящо пред районния съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Затова с оглед висящността на спора към 20.01.2017 година Окръжен съд Монтана бил приел за неоснователно искането на [фирма] [населено място] за присъждане на направените по гр. д. 127/2016 година разноски. Несъмнено било установено, че гр. д. № 316/2017 година по описа на Районен съд Монтана е образувано по подадената от М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., чрез пълномощника им адв. Х. М. от САК, искова молба от 20.09.2016 година след като производството по тази молба пред Окръжен съд Монтана по гр. д. № 127/2016 година е било прекратено поради неподсъдност на спора и делото е било изпратено за разглеждане от Районен съд Монтана. В хода на разглеждането му пред този съд били настъпили нови обстоятелства, а именно оттегляне на предявените искове и прекратяване на производството с влязъл в сила окончателен съдебен акт, което обуславяло правото на ответника на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да иска заплащане на направените в производството разноски. Неоснователни били доводите на М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., че разноски не се дължат, тъй като спорът не е разглеждан по същество. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключвало делото в съответната инстанция, съдът се произнасял по искането за разноски. В случая производството било прекратено поради оттегляне на предявените искове. Ето защо и предвид изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 от ГПК, визираща хипотезите на прекратяване на делото, без правният спор да се разглежда по същество, ищците дължали заплащане на направените от ответника разноски за производството. Правно ирелевантни за понасяне отговорността за деловодните разноски били стадият на процеса, на който е настъпило прекратяване на делото, както и субективните представи на ищците за начина, по който следва да реализират правата си.
С оглед на така изложените от състава на Окръжен съд Монтана мотиви поставените от частните касационни жалбоподатели, в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, трети, четвърти и пети въпроси не обуславят допускането на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като не са били предмет на разглеждане от въззивния съд и не са обусловили правните му изводи при постановяването на определението Същите се отнасят до такива действия на съда и страните, които са насочени към разрешаването на спора по същество и затова могат да бъдат предмет на проверка само при постановено съдебно решение по съществото на спора. Те обаче не подлежат на проверка при оспорването на акта на съда за разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК, при положение, че не е обжалваното самото определение за прекратяване. Оттеглянето на иска по чл. 232 от ГПК е процесуално действие на ищеца, като нито насрещната страна, нито съдът могат да извършват преценка на мотивите за извършването му. Затова същите са без значение за пораждането на последиците от направеното по реда на чл. 232 от ГПК оттегляне, а оттам и за отговорността за разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Първият и вторият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на състава на Окръжен съд Монтана при постановяване на обжалваното определение. Същите обаче не обуславят допускането на определението до касационен контрол. При постановяване на обжалваното определение е съобразена съществуващата практика, че по силата на чл. 34, ал. 4 от ГПК, пълномощното на процесуалния представител по конкретно производство има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. Затова пълномощното не губи силата си и в случаите, когато производството е образувано пред съд, който не е компетентен да разгледа спора и този съд е прекратил производството пред себе си като е изпратил делото на компетентния такъв. В този случай, съгласно чл. 118, ал. 2 от ГПК, не се касае до ново производство, а за продължаване на вече образуваното такова, но пред компетентния съд, като всички извършени до този момент действия запазват силата си. Затова ако надлежния съд прекрати производството пред себе си и прекратяването влезе в сила, то ищецът дължи разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК за заплатеното от ответника възнаграждение на процесуалния представител, независимо от това, че пълномощното е представено пред ненадлежния съд и в него е вписан номера на образуваното пред този съд производство. Съставът на Окръжен съд Монтана е съобразил и установената практика за това, че искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно в съдебното заседание, в което се приключва съдебното дирене и се дава ход на устните състезания, като за допустимостта на това искане и за уважаването му представянето на списък на разноските по чл. 80 от ГПК е без значение. Представянето на този списък е от значение за евентуалното допълване или изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, но не обуславя дължимостта им. Съобразено е и това, че разноските трябва да са реално извършени, като посочването в пълномощното на процесуалния представител, че сумата е заплатена в брой има характера на разписка и служи като доказателство за плащането.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение от 04.01.2018 година на Окръжен съд Монтана, постановено по ч. гр. д. № 530/2017 година, по подадената срещу него от М. Д. Ц., К. Ц. Г. и М. Д. К., чрез пълномощника им адв. Х. М. от САК, частна касационна жалба с вх. № 480-60036/02.02.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 04.01.2018 година на Окръжен съд Монтана, постановено по ч. гр. д. № 530/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.