2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 06.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 543 описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Ц. М. Б., с адрес в [населено място], против определение № 822 от 4 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 4365/2018 г., постановено по описа на III г.о., ВКС, с което касационната жалба на Б. против решение № 241 от 15 юни 2018 г., постановено по в.гр.д. № 289/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], е оставена без разглеждане.
За да постанови този резултат, касационният съд се е основал на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Счетено е, че осъдителният иск за издръжка, по който първоинстанционното решение е било обезсилено от въззивния съд и производството по делото по него е било прекратено, е с цена от 500 лева, а конститутивният иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е с цена 4010,55 лева, поради което заради цената на двата иска, решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева, а по т. 2 – и решенията по въззивни дела по искове за издръжка. С въззивното решение съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение на Ѕ идеална част от недвижим имот. Цената на този иск се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК, тъй като договорът има за предмет вещни права върху недвижим имот и меродавна за определяне на цената му е данъчната оценка на имота. Видно от приложената на л. 7 от първоинстанционното дело данъчна оценка, за спорната идеална част от имота цената на иска възлиза на 4465,10 лева. Следователно, предявеният иск е с цена под установения в закона праг за достъп до касационен контрол от 5000 лева. Неправилното посочване в обжалваното определение като цена на иска сумата 4010, 55 лева, не прави определението неправилно като краен резултат.
Въззивното решение в частта му, с която е обезсилено решението на първата инстанция по претенция за заплащане на месечна издръжка от 500 лева, също не подлежи на касационен контрол. Този извод не се влияе от правилото на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК (по иск за периодични платежи за неопределено време значение за цената на иска има сборът от платежите за три години), тъй като исковете за издръжка са изрично изключени от касационния контрол по силата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това по тази претенция за частната жалбоподателка липсва правен интерес от обжалване на въззивното решение, тъй като във въззивната си жалба тя е посочила изрично, че не е предявявала такъв иск. Затова, макар и по други съображения, като краен резултат обжалваното определение е правилно.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 822 от 4 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 4365/2018 г., постановено по описа на III г.о., ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: