4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107
С., 7.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 1029/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 33355 на Х. Г. А., чрез пълномощник адвокат Б. против разпореждане № 10430 от 12.12.2012 г. по ч. гр. дело № 2994/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната частната му жалба вх. № 31750 от 10.12.2012 г. против определение № 3504 от 26.11.2012 г. по ч. гр. дело № 2994/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Х. Г. А. против определение № 128/22.02.2008г. по ч. гр. дело № 2202/2008г. на Пловдивски районен съд, с което Х. Г. А. е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1640,07 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2004г.-30.04.2007 г. и 397 лв. обезщетение за забава за периода 01.02.2005г.-16.01.2008г. със законна лихва върху главницата, считано от 20.02.2008г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери разпореждането, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е с обжалваното разпореждане, че определението което се атакува с частната жалба вх. № 31750 е съобщено на жалбоподателя на 28.11.2012г., едноседмичният срок за обжалване е изтекъл на 05.12.2012 г., а частната жалба е постъпила в съда на 10.12.2012 г. На основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК като просрочена, съдът върнал жалбата.
В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на разпореждането, тъй като в подадената частна жалба, чието връщане се обжалва, страната е посочила адв. Б. като съдебен адресат. Поддържа се, че съдът е следвало да изпрати съобщение за изготвеното определение на съдебния адресат. Съобщението не е получено нито лично от жалбоподателя изпратено на домашния му адрес, нито е получено от адвоката, посочен като съдебен адресат, с което е нарушен закона.
Оплакването е основателно.
Когато страната посочи съдебен адресат за получаване на призовки и съобщения, от този момент нататък съдът следва да връчва съобщенията до страната чрез съдебния адресат. Посочването на съдебен адресат е съдопроизводствено действие на страната към съда, поради което представителна власт за получаване на съобщенията възниква с извършване на волеизявлението и достигането му до съда. В този смисъл за пораждане на представителната власт не е необходимо отношенията между страната и съдебния адресат да бъдат уредени с договор за мандат, нито овластителното волеизявление да е достигнало до адресата. Като е посочила съдебен адресат страната заявява, че не желае да получава съобщения на своя адрес, дори той да е известен по делото. На този адрес страната не може да бъде призовавана чрез друго лице макар то да може да приеме съобщението и да се е съгласило да го предаде.
Съобщение за изготвеното определение е изпратено на домашния адрес на жалбоподателя и не е получено лично от него. Данни за изпращане на съобщение на посочения съдебен адресат няма, при което следва да се приеме, че частната жалба е подадена в срок след узнаване на акта.
Обжалваното разпореждането е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, което открива пътя за разглеждане на частната жалба (наречена касационна жалба) вх. № 31750 от 10.12.2012 г. против определение № 3504 от 26.11.2012г. по ч. гр. дело № 2994/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Х. Г. А. против определение № 128/22.02.2008г. по ч. гр. дело № 2202/2008г. на Пловдивски районен съд.
Прието е с обжалваното определение, че частната жалба (възражение) против определението от 22.02.2008г. по гр. дело № 2202/2008г. на Пловдивски районен съд е подадена на 20.07.2012 г., поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Х. А. на 07.07.2012 г., а седмодневния срок по чл. 244, ал. 1, второ изречение ГПК (отм.) във вр. с чл. 33, ал. 4 ГПК (отм.) е изтекъл на 16.07.2012 г. Това прави частната жалба процесуално недопустима, основание за съда да я остави без разглеждане.
Определението е правилно.
Законосъобразно съдът е приел, че производството следва да се развие по реда на § 2, ал. 9 З. във вр. с чл. 244 ГПК (отм.), тъй като молбата за издаване на изпълнителен лист е постъпила преди 01.03.2008г., производството по молбата се е развило и акта е постановен до тази дата, поради което по силата на посочената разпоредба се прилагат разпоредбите на отменения ГПК от 1952. Срокът за обжалване на уважена молба за издаване на изпълнителен лист е седмодневен и за длъжника тече от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение – чл. 244, ал. 1 ГПК (отм.). При спазване на посочената разпоредба и във вр. с чл. 33, ал. 4 ГПК (отм.), съдът е констатирал, че възражението е подадено след изтичането на преклузивния срок за обжалване и законосъобразно го е оставил без разглеждане.
Предвид изложеното определението следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят осъден да заплати в полза на ВКС държавна такса за разглеждане на частната (наречена касационна) жалба в размер 15 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА разпореждане № 10430 от 12.12.2012 г. на съдия при Пловдивски окръжен съд постановено по ч. гр. дело № 2994/2012 г. Пловдивски окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3504 от 26.11.2012 г. по ч. гр. дело № 2994/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. Г. А. да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса по разгледаната му частна жалба в размер на 15 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ