1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 07.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1226 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба с вх. № 481 от 15.01.2018, подадена от адв. К. С. Л. в качеството ? на процесуален представител на Е. И. Е., е поискано допълване в частта за разноските на постановеното определение № 903/19.12.2018 г. по настоящото гражданско дело, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 31.10.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 301/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Иска се присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция.
Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна М. К. Й., но не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото гражданско дело е образувано по касационна жалба на М. К. Й., подадена чрез адв. Р. Р., срещу решение № 206 от 31.10.2017 г. по в. гр. д. № 301/2017 г. на Апелативен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 33 от 03.02. 2017 г. по гр. д. № 82/2015 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е прието за установено по отношение на М. К. Й., И. Е. И. и С. Д. К., че сключеният на 20.03.2000 г. с нотариален акт № … том … рег.№ …, дело № … от … година на Нотариус И. Т. с рег. № … на Нотариалната камара, договор за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № …, в [населено място], по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 на Изп. Директор на АГКК, с адрес: [населено място], [улица], вх. …, ет. …, ап. …, който самостоятелен обект се намира в сграда № …, разположена в поземлен имот с идентификатор … с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от … кв.м., с таванско помещение № …, избено помещение № …, съседни самостоятелни обектив сградата: на същия етаж: … под обекта: …. и над обекта …, с …% ид. части заедно от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, е нищожен в частта, с която Е. И. Ж. е закупил имота в полза на М. К. Й. с цел да я надари, като привиден /симулативен/, а прикритата сделка е продажба с купувач – М. К. Й..
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба на М. К. Й., подаден от Е. И. Е., чрез адв. К. Л.. Изложени са съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество подадената касационна жалба е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на сторените разноски и е приложен договор за правна защита и съдействие от 26.02.2018 г., от който е видно, че уговореният адвокатски хонорар от 2 425 лв. е изплатен в цялост е брой на адв. Л..
С постановеното в настоящото производство определение № 903 от 19.12.2018 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Молбата за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на определението и е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна по касационната жалба има право да иска заплащане на направените разноски съразмерно с отхвърлената част. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе по направените искания за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното определение № 903/19.12.2018 г., с присъдените разноски, съгласно своевременно направеното и основателно искане на ответника по касация – Е. И. Е..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 903 от 19.12.2018 г. по гр.д. № 1226/2018 г. на ВКС, III г.о. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА М. К. Й. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Е. И. Е. с ЕГН [ЕГН] сумата от 2425 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: