О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 08.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 923 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. К. и А. В. К. против решение № 330 от 08.03.2010г., постановено по гр.д.№2462/20№9г. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 1323/20.05.2009г. по гр.д.№ 3720/2008г на РС-Пловдив и вместо това е отхвърлен предявеният от касторите иск по чл. 108 от ЗС против Т. Т. П.-П. да им отстъпи собствеността и предаде владението върху складово помещение № 13 с площ 3,09 кв.м. находящо се в[населено място], [улица], второто в дясно от прохода, принадлежащо към ателие № 8, според н.а.№ 22,т.L.1993г.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост, защото съдът не е съобразил отразеното в нотариалния акт, с който ищците са придобили ателие ведно с процесното складово помещение.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК касаторите са посочили, че защитата на правото на собственост с надлежен нот. акт е от съществено значение за документооборота и за защитата на правото на собственост. Не формулират материално правен, или процесуален въпрос, който да е разрешен от възивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 от ГПК и не се сочи нито едно от основанията за допускане до касация по този текст. Изложено е правно твърдение, че е недопустимо лице, което не е собственик на целия жилищен обект от сграда, етажна собственост да придобие стая от него или складово помещение, прилежащо към същия жилищен обект, поради което не може да се проведе успешно и иска по чл. 108 от ЗС.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не е поставен материално правен, или процесуален въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при някоя от хипотезите по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната му редакция, при действието на който е постъпила касационната жалба до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: А. К. е купил с н.а.№ 22,т.L.1993г правото на строеж за ателие № 8 с площ 42,84 кв.м. ведно със складово помещение № 13 с площ 3,09 кв.м. находящо се в[населено място], [улица]. Ответницата е купила с н.а. № 106,т.61/03.12.1993г. правото на строеж за апартамент № 3 с площ 91,71 кв.м. на първи жилищен етаж, ведно с правото на строеж за прилежащото складово помещение по одобрения архитектурен проект, което не е описано. По делото е безспорно, че от 2005г. ответницата е поставила метална врата на второто избено помещение от прохода и го е заключила. Според показанията на св. В., етажен собственик, ответницата е получила ключа за процесното помещение от строителя на сградата, но поради това, че не живеела до 2000г. в жилището си, вратата била открадната, а в складовото помещение имало боклуци, които тя изчистила. Според показанията на св. М., който не живее в сградата на [улица] , а рязко я посещава, защото ползва по някога офис в нея и отказва да плаща разходи за ремонт на общи части, ищецът е държал в спорното складово помещение свои материали докато ответницата не поставила металната врата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че правото на строеж е трансформирано в право на собственост, но поради не представяне на архитектурен проект не се установява дали складовото помещение предмет на иска – второто от прохода е № 13, което е описано само като номер по архитектурния проект в нот. акт, с който е придобито правото на строеж от ищците. Затова съдът е приел, че те не доказват пълно и главно правото си на собственост върху спорното складово помещение.
Поставеният въпрос за защитата на правото на собственост, доказано с нот. акт е общ и така зададен не е свързан пряко с предмета на спора, очертан с основанието и петитума на иска. Този въпрос не е обусловил крайния извод на съда за постановяване на обжалвания акт. Той касае всеки спор за собственост и по него касационната инстанция не може да формулира конкретен отговор. Обстоятелството, че не е формулиран в изложението към касационната жалба правен въпрос, който да е свързан с предмета на спора и да определя решаващия извод на съда, е достатъчно, за да не се допусне обжалваното решение до касационен контрол, съгласно задължителната практика – т.1 от ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното правно твърдение, че е недопустимо лице, което не е собственик на целия жилищен обект от сграда, етажна собственост да придобие стая от него или складово помещение, прилежащо към същия жилищен обект, поради което не може да се проведе успешно и иска по чл. 108 от ЗС е вярно, но е неотносимо към предмета на спора и не е обусловило волята на съда за отхвърляне на иска. И двете страни притежават обекти на правото на собственост в жилищната сграда, в която се намира спорното складово помещение. Съдът не е отхвърлил иска, защото е приел противното на изложеното правно твърдение, а защото е приел, че предявения иск е недоказан поради не представяне на архитектурния проект. Общината не е единственото место, където той се съхранява.
В изложението към касационната жалба касаторите не се позовават и на никое от допълнителните основания за допускане до касация – не е посочено приетото на съда при коя от хипотезите по чл. 280, ал.1 от ГПК може да се квалифицира. Това също е основание да не се допуска до касационен контрол обжалваното решение, съгласно цитираната задължителна съдебна практика по приложението на чл. 280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 330 от 08.03.2010г., постановено по гр.д.№2462/2009г. на П. окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. П. К. и А. В. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: