ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107
гр. София, 09.03.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 03.02.2016 (трети февруари две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 288 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 262, ал. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 501/18.01.2016 година, подадена от И. Г. Г., срещу разпореждане от 29.12.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, І г. о., постановено по ч. гр. д. № 3584/2015 година.
С обжалваното разпореждане подадената от И. Г. Г. срещу определение № 540/04.12.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, І г. о., постановено по ч. гр. д. № 3584/2015 година частна жалба с вх. № 13 970/28.12.2015 година е била върната на подателя й, тъй като е подадена след изтичането на срока за обжалване. В частната жалба се излагат доводи за това, че разпореждането за връщане на частната жалба е неправилно като е поискана отмяната му.
И. Г. Г. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 11.01.2016 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 501/18.01.2016 година, като е подадена по пощата на 15.01.2016 година. Поради това и с оглед правилото на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Подадената от И. Г. Г. частна жалба с вх. № 13 970/28.12.2015 година е насочена срещу определение № 540/04.12.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, І г. о., постановено по ч. гр. д. № 3584/2015 година. С последното определение е била върната подадената от Г. срещу определение № 379/27.07.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, І г. о., постановено по ч. гр. д. № 3584/2015 година частна жалба, тъй като констатираните от съда нередовности на същата не са отстранени в определения за това от съда срок. Определението от 04.12.2015 година е такова по чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК и затова подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 262, ал. 3 от ГПК. Срокът, в който И. Г. Г. е могъл да упражни правото си на обжалване е посочен в разпоредбата на чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК и е едноседмичен, считано от датата на получаване на съобщението. Същият решителен такъв и по силата на чл. 63, ал. 1 от ГПК не може да бъде продължаван. Възможно е частната жалба да бъде подадена и след изтичането на срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, но само в случаите по чл. 62, ал. 3 от ГПК, когато съдът по погрешка е посочил, по-дълъг срок за упражняване на правото на обжалване от предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК. В този случай частната жалба, макар и да е подадена след изтичането на срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, няма да се счита за просрочена ако е подадена в определения от съда по-дълъг срок. Това изключение обаче не е налице, доколкото в определение № 540/04.12.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, І г. о., постановено по ч. гр. д. № 3584/2015 година на 11.12.2015 година изрично е посочено, че то подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му. Г. е бил уведомен за определението на 11.12.2015 година и съгласно чл. 60, ал. 4 от ГПК от този момент е започнал да тече едноседмичния срок за обжалване на определението. Същият е изтекъл на 18.12.2015 година, който е присъствен ден, като до изтичането на срока И. Г. Г. не е упражнил правото си на жалба. Това е направено едва с частна жалба с вх. № 13 970/28.12.2015 година, която е била подадена по пощата на 21.12.2015 година. Затова същата е подадена след изтичане на установения в закона срок за обжалване и по силата на чл. 262, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК е подлежала на връщане. Същият резултат ще се постигне и ако срокът за обжалване, въпреки че е определен като седмичен такъв, се брои по правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК. При тази хипотеза срокът ще се брои от 12.12.2015 година, но отново ще изтече в края на последния присъствен ден, който и при това броене е 18.12.2015 година. В случая е без значение обстоятелството, че 12.12.2015 година и следващия ден 13.12.2015 година са неприсъствени дни. Когато срокът се брои по седмици, това става от деня на настъпване на събитието, в случая връчването на обжалваното определение, което е станало на 11.12.2015 година (петък). В другата хипотеза, в която срокът се брои по дни, то той ще се брои от деня следващ този, от който започва да тече срокът, т. е. ще се брои от 12.12.2015 година (събота), който е неприсъствен ден. Това обаче не може да доведе до продължаване на срока за обжалване, тъй като в закона не е предвидено такова правило. В нормата на чл. 60, ал. 6 от ГПК изрично е посочено, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, от което следва че само в този случай срокът се счита продължен, по силата на законовата разпоредба. В случаите, когато не е налице хипотезата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е без значение дали срокът започва да тече в неприсъствен ден или дали един или няколко дни от него са такива. Тези дни не се приспадат и срокът не се счита продължен с толкова дни колкото са били неприсъствените такива през него. Предвид на това не може да бъде възприето изложеното в частната жалба твърдение на И. Г. Г., че срокът за обжалване на определение № 540/04.12.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, І г. о., постановено по ч. гр. д. № 3584/2015 година на 11.12.2015 година се е броял по реда на чл. 60, ал. 5 от ГПК и тъй като трябвало от 12.12.2015 година, който заедно с 13.12.2015 година бил неприсъствен ден началото на срока било 14.11.2015 година и той изтичал на 21.12.2015 година, в който ден била подадена и частната жалба.
Предвид горното срокът, в който И. Г. Г. е могъл да обжалва определение № 540/04.12.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, І г. о., постановено по ч. гр. д. № 3584/2015 година на 11.12.2015 година е бил пропуснат, поради което подадената срещу него частна жалба с вх. № 13 970/28.12.2015 година правилно е била върната. От това следва, че подадената от Г. срещу разпореждането от 29.12.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, І г. о., постановено по ч. гр. д. № 3584/2015 година, с което е извършено това връщане, частна жалба с вх. № 501/18.01.2016 година е неоснователна, поради което разпореждането трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.12.2015 година на Върховния касационен съд, ГК, І г. о., постановено по ч. гр. д. № 3584/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.