Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
2937_17_opr_288_109_zs_17(2)gpc.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 09.03. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14.02.2018 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2937 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба от Е. И. Я. и М. И. Н. срещу въззивно решение от 16.09.2016 г. по възз. гр. д. № 7519/2015г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените от касационните жалбоподатели Е. И. Я. и М. И. Н. срещу В. Т. Х., Т. С. К., Б. В. С. и Д. Д. Д. искове с правно основание чл.109 ЗС за премахване на 4 броя гаражи, изградени в УПИ VIII-932 в [населено място].
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна В. Т. Х. в писмен отговор поддържа, че касационната жалба е неоснователна.
Насрещните страни Т. С. К., Б. В. С. и Д. Д. Д. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основани чл.109 ЗС за защита на собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е направил следните правни изводи:
Предявени са активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.109 ЗС с предмет – спорните гаражи. Безспорно е по делото и въз основа на представените нотариални актове се установява, че ищците заедно с другите собственици на имота, в който са построени гаражите, са учредили вещно право на строеж в полза на С. П. Г. за построяването на жилищна сграда в имота и са продали на С. П. Г. 7 /8 идеални части от процесното празно дворно място, като за всеки един от двамата ищци е останала по 1/32 идеална част от правото на собственост върху имота.
Извън учреденото право на строеж, ответниците са изградили в задния двор, без строителни книжа, четири броя надземни гаражи, които ползват за собствени нужди. За гаражите е издаден акт за узаконяване, който представлява валиден административен акт, който с обратна сила е превърнал незаконния строеж в законен от времето на извършването му.
Индивидуалният административен акт е бил обявен по реда на чл.149 ЗУТ на заинтересованите лица /между които и ищците/. Няма данни и твърдения, че същият е бил обжалванв предвидените срокове. Поради това въззивният съд приема, че той е влязъл в законна сила и съгласно правилото на чл.17,ал.2 ГПК съдът дължи произнасяне само по валидността на акта за узаконяване. Но нито един от релевираните от ищците доводи не водят до нищожност на акта – липсата на инвестиционен проект в общината не води до неговата нищожност и същият не следва да се подписва от собствениците. Актът е издаден от компетентен орган. Въззивният съд приема, че актът за узаконяване представлява валиден акт, който е превърнал с обратна сила незаконния строеж в законен от времето на извършването му. За законността на процесните гаражи свидетелства и издаденият впоследствие акт за въвеждането им в експлоатация.
След като тези гаражи са построени върху място, съсобствено между ищците и третото за спора лице – С. П. Г., без надлежно учредено право на строеж върху тях, установената в чл.92 от ЗС презумпция не е оборена и собствениците на земята са станали собственици и на изградените върху същата постройки по приращение при квотите си в собствеността на недвижимия имот- за всеки от ищците на по 1 /32 идеални части. С договор за доброволна делба от 29.09.2003г. с нотариална заверка на подписите, е била прекратена съсобствеността върху процесните гаражи, съгласно който страните са приели, че гаражите са построени изцяло със сили и средства на С. П. Г. и Й. Д. Г. и следва да се поставят в техен дял при условията на съпружеска имуществена общност, а за уравнение на дяловете останалите съделители не получават недвижими имоти. Този договор не е нищожен, въпреки че не включва уговорки за плащане на суми за уравнение на дяловете, тъй като е сключен в законоустановената форма, съделителите изрично са заявили, че всички отношения са уредени във връзка с имотите и действителната воля на страните е да бъде прекратена съсобствеността.
Недоказано е твърдението на ищците, че договорът за делба от 29.09.2003 г. не е подписан от тях, тъй като приетата по делото графическа експертиза категорично се установява, че подписите положени от името на Е. И. Я. и М. И. Н.. Неоснователно е и възражението на въззивниците за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при назначаването на графическа експертиза, вместо графологична, тъй като от значение за делото е не наименованието на експертизата, а дали вещото лице е имало нужната квалификация и е отговорило на поставените задачи, задълбочено и обективно, поради това настоящата инстанция го кредитира изцяло.
Поради неоснователността на всички възражения за нищожност на договора за делба въззивният състав е приел, че същият е валиден, като сключен в изискваната от закона форма-писмена с нотариална заверка на подписите на съделителите – чл.35,ал.1 от ЗС и при сключването му са участвали всички съделители, поради което е породил вещно- правни последици – собственици на четирите броя надземни гаражи са станали С. П. Г. и Й. Д. Г.. Последните валидно са се разпоредили с правото си на собственост върху процесните гаражи, като са ги продали на ответниците по делото. Следователно ответниците са станали собственици на узаконените гаражи и като такива те не са извършили противоправно въздействие, с което да ограничават възможността на ищците да упражняват правото си на собственост.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК наред с многобройните доводи за неправилност на решението (по чл.281 ГПК), които не подлежат на разглеждане в това производство което по чл.288 ГПК и се изчерпва с преценка за наличието на основания за допускане на касационно обжалване, касаторите навеждат следните правни въпроси /дословно/, по които твърдят, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК:
1. Нищожен ли е индивидуален административен акт за узаконяване със задна дата на незаконно построени обекти, който е издаден в нарушение на процедурата по узаконяване, уредена в ЗУТ и свързаните с него поднормативни актове?
Въпросът не е формулиран точно, доколкото узаконяването винаги следва построяването. Въпросът не е обуславящ, доколкото съдът не е установил издаване в нарушение на процедурата по узаконяване. Въпросът се основава на неприетите за установени твърдения на жалбоподателите. Нещо повече, както беше посочено въззивният съд е приел, че за законността на процесните гаражи свидетелства и издаденият впоследствие акт за въвеждането им в експлоатация.
2. Може ли съдът да субституира ясната и категорична отрицателна воля на собствениците на имоти да не се строи върху тяхната собственост с последващ Акт за узаконяване на построени обекти, изготвен без тяхно знание и съгласие?
Този въпрос е изведен с много малки изменения и в края на стр.5 от изложението: Възможно ли е да се субституира ясно и точно изразената воля на съсобствениците на имот против узаконяването на чужд строеж върху техния имот чрез акт за узаконяване, издаден без тяхно знание и съгласие?
Въпросът не е обуславящ, доколкото изводът на съда за валидност на акта за узаконяване на построените обекти се основава на извода, че подписът на ищците, изразяващ тяхното съгласие, не е предпоставка за издаване на акта, актът е бил обявен по реда на чл.149 от ЗУТ на заинтересованите лица /между които и ищците/ и няма данни, нито твърдения, че същият е бил обжалван в предвидените срокове.
Въпросът не е обуславящ и поради това, че по делото е установено, че жалбоподателите са се разпоредили с правата си върху процесните гаражи с валиден договор за доброволна делба, в който са изявили волята си гаражите да бъдат придобити от праводателите на ответниците, което включва и воля приобретателите да ги държат.
3. Длъжен ли е съдът да изследва всички релевирани във въззивната жалба доказателства, оплаквания и доводи на страните във въззивното производство? Длъжен ли е съдът да разгледа и се произнесе по всички доказателства и доводи на страните, в т.ч. по заключенията на съдебните експертизи, както и конкретно, ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства- мотивирано да се произнесе на кои вярва и на кои не и защо?
По този въпрос касаторите поддържат противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в частта събиране на нови доказателства при въззивното производство, обективирана в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение №88/22.07.2013 г. по гр.д. № 479/2012 г. на ВКС, I г.о., определение № 342/03.08.2016 г. по гр.д. № 2077/2016 г. на ВКС, II г.о., определение № 344/03.08.2016 г. по гр.д. № 1826/2016 г. на ВКС, II г.о.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди от жалбоподателите, а в съответствие с установената и с посочената практика, като въззивният съд обсъдил доводите и твърденията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства.
4. Нищожни или унищожаеми са административните актове на главния архитект на р-н в Столична община за узаконяване на незаконно построени обекти, след като не са налице доказателства за законно проведена процедура по узаконяването им и са налице обосновани съмнения за извършени престъпления при издаването на тези актове?
Въпросът, който в една своя част е разновидност на първия въпрос, не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е приел за установено да е липсвала законно проведена процедура по узаконяването и, нито пороци, които водят до нищожност или унищожаемост на узаконяването. Въззивният съд не е установил и съмнения за извършени престъпления при издаването на визираните актове. Тук следва да се има предвид и казаното за мотивите на въззивния съд, че издаденият впоследствие акт за въвеждането на гаражите в експлоатация е допълнителен аргумент за законността на процесните гаражи. Както и установеното за по-късното разпореждане на жалбоподателите с техните права върху гаражите, което съдържа изявяване на волята им съсобствениците им, които ги придобиват, да ги държат.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни, единствен от които е подал отговор В. Т. Х., не претендират разноски и не са представили списъци за разноски и доказателства за извършени разноски, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 16.09.2016 г. по възз. гр. д. № 7519 /2015 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.