О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 01.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 430 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. П. П. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Л. М., против въззивното решение без номер от 30 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 3828 по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер от 16 май 2007 г., постановено по гр.д. № 8719 по описа на районния съд в гр. София за 2005 г.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и при необоснованост, тъй като съдът е дал предимство на показанията на един свидетел пред друг, въпреки факта на субординационна зависимост, както и на съдебно-почеркова експертиза, без да се отчита обстоятелството, че документите са подписани въз основа на измама, като по случая е заведена преписка в МВР; саморъчно написаните от касаторката обяснения изясняват как е извършена измамата и се е стигнало до нейното “съгласие”; попълването на документите не е станало по нейна воля и съгласие; не е ясно защо не са зачетени свидетелски показания, че сделката не е станала и ответникът се е отказал да купува; не е ясно защо не са допуснати исканите документи от разследването в МВР и защо не са изискани документите по сделката от нотариуса, които биха установили, че липсват изискуемите документи и съгласие и от страна на съпруга на ищцата; не става ясно дали са платени пари, колко и на кого, за какво и с какви документи; отказът да се разисква въпросът за измамата е твърде едностранчив и не е справедлив; съдът не е обвързан с посочената от ищеца законова разпоредба и има правото, а и принципно е задължен, да даде правосъдие по негово усмотрение; касаторката е жена в неравностойно социално положение, на която е отнето единственото жилище от безскрупулни престъпни групи, а в съда се сблъсква с бездушие, формална процедурност и догматизъм, които в никакъв случай не са справедливост, към която се стреми всяко съвременно правосъдие. В допълнителна молба, имаща характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от 22 юни 2010 г. касаторката сочи, че изтъкнатите в касационната жалба обстоятелства и цялостното развитие на делото и приложените към него устни и писмени доказателства водят до извода, че е приложим текстът на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Е. Л. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Д., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на касационната жалба.
Ответницата К. Д. П. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решения на въззивен съд, подлежащи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решенията си въззивният съд приел, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърденията в исковата молба, че имотът, собственост на касаторката, е бил продаден на Е. К. без съгласието на касаторката; от заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че касаторката собственоръчно е упълномощила К. П. да извърши сделката и е попълнила декларация по Д. (отм.) и по ЗННД; установено е, че касаторката познава пълномощницата; не са налице твърдените основания по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключения през 2005 г. договор за покупко-продажба.
К. поддържа като основание за допускане на касационното обжалване това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешаване на правен въпрос, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
След като съобрази изложените от касаторката съображения, касационният съд приема, че атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради липсата на общото основание за допускане на касационното обжалване.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай касаторката е изложила недоволството си от изводите на въззивния съд и своето виждане за правилното разрешаване на спора. Изложените съображения изцяло следва да се квалифицират като касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – твърди се липса на обсъждане и неправилно кредитиране на представени доказателства, отказ на съда да бъдат събрани допълнителни такива, пасивно поведение на съда. Правен въпрос по разрешение на въззивния съд изобщо не е даден. К. е избрала да организира защитата си пред касационната инстанция около твърдението, че е налице измама при полагането на нейните подписи под съответните документи, без да се взема предвид, че подобни обстоятелства не са въведени като твърдения с исковата молба. Видно от последната, касаторката е твърдяла само, че положеният подпис под пълномощното на К. П. не е неин, пълномощното е неавтентично, тя не е подписвала и никакви декларации и никога не е ходила в офиса на нотариус, за да подписва документи, като не познава и пълномощницата. Други доводи пред първоинстанционния съд не са поддържани. Едва пред въззивния съд касаторката заявила, че всъщност твърдението й е за наличие на измама и не оспорва положените подписи, но въззивният съд отказал да допусне такова уточнение на иска, представляващо въвеждане на ново основание за порок на атакуваната сделка. Правен въпрос в това отношение не е поставен от касаторката, а както беше отбелязано, касационният съд няма право да допусне касационното обжалване без да е сезиран със съответното питане. При посочените обстоятелства, независимо от интереса на касаторката, касационното обжалване не може да се допусне.
Ответникът Е. К. не прави искане за присъждане на разноски за касационното производство, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 30 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 3828 по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: