О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр.София, 13.11.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 503/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №856 от 30.05.2008г., постановено по гр.дело № 3192/2007г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Карловския районен съд по гр.дело №57/2006 г. като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят М. И. Т. от гр. К. в изложението си към касационната жалба се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитие на правото. Според касатора чл.14, ал.2 ЗК се нуждае от тълкуване от кой момент започва да тече давностия срок за напусналия кооператор да иска връщане на внесената от него в кооперацията дялова вноска, приложима ли е разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗК в случаите когато кооперацията бездейства и не приема годишен счетоводен отчет и възможно ли е по исков ред кооператорът да установи стойността на имуществото на кооперацията, наличието или липсата на задължения на кооператора към нея. Според касатора смисълът на чл.14, ал.1, изр.2 ЗК е този да се установи стойността на имуществото на кооперацията и наличието или липсата на задължения на напусналия кооператор към нея.
Ответникът по жалбата П. кооперация “С” , гр. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря по съдържание на изискването на чл.284 ГПК.
С. решение №139/22.10.2007г., постановено по гр.дело №57/2006г. Карловския районен съд е отхвърлил частично предявените искове за сумата от 5000лв. от М. Й. Т. от гр. К., с правно основание чл.14, ал.1 ЗК, като част от сумата от 47 342.23 лв., представляваща стойността на дяловия му капитал от 6,505 % от капитала на кооперацията и за сумата от 23 716 лв., представляваща 3,3025% от стойността наследствената част на баща му Й. П. Т. от дяловия му капитал в кооперацията, и за забава по чл.86 ЗЗД, като неоснователни и недоказани. Решението е оставено в сила с обжалваното решение на окръжен съд, гр. П.. За да отхвърли претенциите на ищеца, въззивният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл.14, ал.1 ЗК: ищецът не е представил доказателства за приет от кооперацията финансов отчет за 2003-2004г.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право, който да е обословил изводите му за съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца материално право. В случая поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос от кой момент започва да тече погасителната давност по чл.14, ал.2 ЗК, не е бил предмет на обсъждане в обжалваното решение, не е обусловил изводите на въззивния съд за отхвърляне на исковете на ищеца за заплащане на стойността на дяловата му вноска в кооперацията, поради което не е съществен за изхода на делото и на това основание касационната жалба се явява недопустима.
Върховният касационен съд, с оглед на факултативния характер на касационното обжалване на въззивните решения, трябва да се произнесе в рамките на заявеното от касатора основание. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил като втори съществен процесуален въпрос дали е допустимо в рамките на исковото производство да бъдат установени кумулативните предпоставки по чл.14, ал.1 ЗК – установяване на стойността на имуществото на кооперацията и липсата на задължение на напусналия кооператор към кооперацията. Съгласно чл.14, ал.1, изр. 2 ЗК вноските, дивидентите, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или наследници им след приемането на годишен счетоводен отчет и ако са погасили всичките си задължения към кооперацията. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че при разпределение на доказателствената тежест в процеса, в задължение на ищеца е да представи годишен счетоводен отчет на кооперацията, към датата на прекратяване на членството на кооператора и тъй като такъв не е представен, са отхвърлили исковете. Следователно, исковете на ищеца са отхвърлени като неоснователни поради тяхната недоказаност. Въпросите за допустимите в гражданския процес доказателствени средства и за разпределението на доказателствената тежест между страните са съществени, но така поставен въпросът от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. Пред решаващия спора съд не е поставян въпросът: е ли е допустимо съставянето на годишен счетоводен отчет на кооперацията/чл.14, ал.1 ЗК/ в самия процес и затова съдът не се е произнесъл по него. В този смисъл поставеният от касатора процесуален въпрос не е съществен за въззивното решение, след като не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения от касатора иск. Недопустимо е, чрез използването производството по чл.288 ГПК, страната да иска отмяна на неправилно решение, постановено при неизяснена фактическа обстановка, като се има предвид, че такова основание за касационно обжалване не е предвидено в чл.281 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона / чл.280, ал.1,т.3 ГПК/ за касационно обжалване на въззивното решение
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №845/30.05.2008г., постановено по в.гр.дело №3192/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: