Определение №107 от по търг. дело №540/540 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N107
 
гр.София 26.11.2008 година
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември  две хиляди и осма година в  състав:
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                     ЧЛЕНОВЕ:    ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                            ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
                                                                                                                                
изслуша  докладваното   от
председателя     (съдията)   ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 540/2008 година
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П”О. , гр. Б. срещу решението на Бургаския апелативен съд № 91/04.07.2008 год., постановено по т.дело № 142/2008 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд № 291/14.04.2008 год. по гр.дело № 282/2007 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу П. Г. П. от гр. Б. иск по чл.627 ТЗ за заплащане на сумата 69 535,71 лева, представляваща обезщетение за вреди в резултат на неизпълнение на задължението му в качеството на управител на „П”ЕО. , гр. Б. да поиска откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, чийто кредитор се явява ищеца по делото.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, едностранчиво и неаргументирано е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи и необоснованост на постановения съдебен акт. В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е посочил, че практиката по приложението на чл.627 ТЗ е много оскъдна и едно бъдещо касационно решение по този въпрос ще има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба П. Г. П. от гр. Б. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания за неправилност на въззивното решение са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/т.3/.
Жалбоподателят не сочи съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл апелативният съд и за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Подробно развитите оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за отмяната му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика /каквато касаторът въобще не сочи/; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснотата на правната норма. За точното прилагане на закона – в случая разпоредбата на чл.627 ТЗ, не е налице необходимост от тълкуване, тъй като не се касае за неясна норма или за непълнота на закона, която да налага задължително тълкуване. Не бъдещото касационно решение, а същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Като е обосновал съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърдението си какво е значението на разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд № 91/04.07.2008 год., постановено по т.дело № 142/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 8п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top