О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 23.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 797 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” Е. , гр. С. лице – помагач в първоинстанционното и въззивното производства/ чрез процесуален представител адв. Е срещу решение № 1* от 14.07.2008г. по гр. д. № 402/2008г. на Пловдивски окръжен съд, 8 граждански състав, с което е оставено в сила решение № 106/28.09.2007г. по гр. д. № 3303/2006г. на Пловдивски районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на „Т” Е. , гр. П., че В. С. И. от гр. П. не дължи сумата от 2 891,97 лв. по фактура № 3303188/31.08.2006г. и дружеството е осъдено да заплати на ищеца „Т” Е. , гр. П., сумата 495 лв. – разноски.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси: налице ли е задължение за ищеца да заплати доставената му топлинна енергия; относно вида на допустимите доказателствени средства и начина на доказване на размера на доставената топлинна енергия. Поддържа становище, че съдът в противоречие с ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК, ВКС, т. 10 не е назначил допълнителна или повторна експертиза по въпросите, които според него не са изяснени със заключенията на допуснатите експертизи – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК; въпросът дали със заключение на експертиза може да се установи размера на задължението на доставената топлинна енергия е решен в противоречие с практиката на други съдебни състави на ВКС и Пловдивски окръжен съд и е налице противоречива практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК; посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът В. С. И. от гр. П. оспорва касационната жалба и доводите за допускане на касационното обжалване. Поддържа становище, че съдът не се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси. В писмен отговор ответникът е изложил подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, да не бъде допуснато касационно обжалване, евентуално решението да бъде оставено в сила.
Ответникът „Е” Е. , гр. П. в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въпреки редовността на касационната жалба от външна страна, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т. 3/. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от В. С. И. от гр. П. срещу „Е” Е. , гр. П. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 2 891,97 лв. по фактура № 3303188/31.08.2006г., въззивният съд е приел, че ответникът по иска „Е” Е. , гр. П. не е посочил и не е установил от кои компоненти е формирана отразената във фактура № 3303188/31.08.2006г. сума, нито какъв период обхваща начислената топлинна енергия, нито съществуват ли и в какъв размер задължения на ищеца за стари периоди. Според решаващия съдебен състав това е необходимо, тъй като дължимата сума за потребена топлинна енергия обхваща ТЕ – отопление, ТЕ за БГВ /топла вода/, такса мощност и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и поради това, че от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, прието в първоинстанционния съд, се установява, че от м. октомври 2001г. радиаторите са премахнати и тръбите на радиаторите – пломбирани и едва през м. ноември 2006г., т. е. след исковия период, са монтирани радиатори в някои помещения. Изложени са съображения, че дори и да не се ползва отопление, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и такса мощност се начисляват и дължат, но поради обстоятелството, че ответникът не е посочил и установил произхода на сумата по фактурата и конкретно дали тя касае потребена топлинна енергия за отопление или е формирана от други компоненти, не може да се прецени пълната или частична дължимост на посочената във фактурата сума. Въззивният съд е приел, че не може да се установи периодът, за който е начислена топлинна енергия, защото по партидата на ищеца са начислявани за предходни периоди и други суми за потребена топлинна енергия, които са платени и образуваните във връзка с тези суми изпълнителни дела прекратени. Поради това, че ответникът по иска не е посочил начина на формиране на сумата и периода, който обхваща, съдът не е обсъждал заключенията на съдебно-техническите експертизи.
При тези данни същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на спора, е свързан с необходимостта от конкретизиране на периода, за който е начислена сумата 2 891,97 лв. във фактура № 3303188/31.08.2006г. и от уточняване на компонентите, формиращи процесната сума. Даденият в обжалваното решение отговор на този въпрос е в съответствие с практиката на ВКС. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже факта, от който вземането произтича, а длъжникът /ищецът/ – възраженията си срещу вземането.становяването на недължимостта, респективно дължимостта на начислената от топлопреносното предприятие цена на топлинна енергия е свързано с установяване на компонентите, които са включени в нея, и на периода, за който е начислена. При възникнал правен спор, за да бъдат доказани посочените правнорелевантни факти, е необходимо топлопреносното предприятие – ответник по отрицателния установителен иск да е уточнило и конкретизирало периода на посочената в процесната фактура цена на топлинна енергия, за кой период от време е консумирана фактурираната топлинна енергия, респективно за кой период е изготвена изравнителната сметка и включените в цената по фактурата компоненти.
Неоснователен е доводът, че решението е постановено в противоречие с ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК, ВКС, т. 10. Допускането на допълнителна експертиза по неизяснени въпроси следва да се извърши при релевирани от страните по спора факти и обстоятелства, които вещото лице не е изследвало и не е дало отговор или отговорът е непълен или неясен. На доказване подлежат фактите, релевантни за спорното право, и изнесени пред съда чрез твърденията на страните. В конкретния случай нито ответникът по иска, нито третото лице – помагач са посочили за кой период е изравнителната сметка и кои компоненти са включени в посочената във фактурата цена, а това се е налагало, предвид обстоятелството, че от м. октомври 2001г. до м. ноември 2006г. радиаторите са били премахнати и тръбите на радиаторите – пломбирани и за предходни периоди са начислявани суми за потребена топлинна енергия и образуваните изпълнителни дела – прекратени поради плащане. След като ответникът по иска, респективно третото лице – помагач не са изложили твърдения за посочените правнорелевантни факти, за съда не е съществувало задължение да допусне служебно експертиза.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски окръжен съд не е налице.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил противоречива съдебна практика по въпроса относно вида на допустимите доказателствени средства и начина на доказване на размера на доставената топлинна енергия. Позоваването на решение № 547/01.04.2008г. по гр. д. № 2276/2006г. на Пловдивски окръжен съд, VІІІ състав, решение № 27/17.02.2006г. по гр. д. № 1693/2005г. на РС Перник и решение № 1117/22.02.2006г. по гр. д. № 901/2005г. на РС Перник, ІІ състав е неоснователно, тъй като цитираните съдебни актове не установяват противоречива съдебна практика по съществените за спора правни въпроси.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 14.07.2008г. по гр. д. № 402/2008г. на Пловдивски окръжен съд, 8 граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: