О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1070
гр.София, 01 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 3353 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. М. и А. Н. М. срещу решение № 294 от 15.02.2015 г. по гр.д. № 29/2014 г. на Апелативен съд – София, с което се потвърждава решение № 1329/26.02.2013 г. по гр.д. № 10772/2011 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален договор за покупко-продажба от 08.12.2004 г. сключен с нотариален акт № 179/2004 г. между Г. Г. М. и А. Н. М., от една страна и [фирма],[ЕИК], по силата на който дружеството е закупило дворно място в [населено място], [улица], с площ 2180 кв.м, представляващо поземлен имот с пл. № 1427 от кв.103 по плана на София, м.”К. вада”, при съседи: от изток – наследници на М. Я. и П. А., от север – общински имот, от запад – А. И. и Е. Н., от юг – И. и Н. П., и е присъдена цената по разваления договор в размер на 50 000 лева, но е отхвърлен частично предявения иск за обезщетение в размер на 50 000 лева, на основание чл.189, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че ищецът по делото е добросъвестен и е закупил недвижим имот от двамата ответници, но правото му на собственост е отречено с влязло в сила решение, по отношение на действителния собственик, поради което са налице предпоставките за разваляне на договора и връщането на цената по сделката в хипотезата на чл.189, ал.1 ЗЗД. В мотивите си апелативният съд е възприел становището на първоинстанционния съд за началния момент, от който тече срока за погасяване на правото да се развали договора, като е приел, че това е установяването на неизпълнението. По отношение на ищеца е прието, че това е моментът на влизането в сила на решението, с което е отхвърлен предявеният от него иск за собственост, поради което направеното възражение за погасителна давност е неоснователно.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, по обуславящи изхода на делото въпроси, но същевременно касаторите са изложили подробни съображения за нарушение на процесуалните правила, че не са били представлявани от адвокат пред въззивната инстанция, което според тях е нарушило правото им на участие в процеса. Отделно се твърди, че съдът не е обсъждал всички доказателства в цялост и конкретното съдържание на официален документ – справката за тежести и вписвания върху имота, за да се прецени неговата доказателствена тежест, което е в противоречие с Определение № 327/23.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 448/2010 г., ІV г.о. и Определение № 10780/17.09.2009 г. на ВАС по адм.д. № 9547/2009 г., VІІ отд. Във връзка с твърденията за нарушение на материалния закон са поставени въпросите: 1. Кой е началният момент, от който започва да тече срокът за разваляне на двустранния договор, по смисъла на чл.87, ал.5 ЗЗД; 2. Когато през време на владението си на основание сключен двустранен договор, владелецът е променил статута на имота, има ли право да иска развалянето на този договор; 3. Действията по промяна на статута на имота, представляват ли разпореждане с този имот. По отношение на присъдените разноски от въззивния съд се твърди, че има нарушение на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същите са присъдени, без да са представени доказателства за изплащането им.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор с подробни съображения, в който оспорва доводите и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При проверка на касационните основания за допустимост, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени съображения за нарушение на съдопроизводствените правила, поради неучастието на адвокат пред въззивната инстанция, който да защитава интересите на ответниците по делото, както и че съдът в обжалваното решение не е обсъждал съдържанието на писмено доказателство – справката за липса на тежести или вписвания от Службата по вписванията, което е съществено значение за правилното решаване на делото. По своето съдържание тези доводи представляват оспорване на правните и фактически изводи на въззивния съд и оплаквания по съществото на правния спор – основания по чл.281, т.3 ГПК, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси могат да бъдат предмет на разглеждане пред касационната инстанция само след като се допусне касационно обжалване, при наличие релевантен за изхода на спора правен въпрос, който е обосновал крайните изводи на съда в обжалваното решение и по отношение на който са налице някои от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
По отношение на материалноправния въпрос кой е началният момент, от който започва да тече срока за разваляне на двустранния договор, по смисъла на чл.87, ал.5 ЗЗД, не е посочено допълнително основание за допустимост – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Представените две определения на състави на ВКС и на ВАС, представляват незадължителна практика и не разглеждат поставения от касаторите въпрос, поради което нямат значение за крайният извод за отхвърляне на възражението за погасителна давност (чл.87, ал.5 ЗЗД). Касаторите твърдят, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не са изложили доводи защо считат, че поставеният въпрос се решава неправилно в съдебната практика и трябва ли да бъде изменена. Апелативният съд е приел, че началният момент за погасяване правото да се развали договора започва да тече от неизпълнението, в който смисъл е и установената практиката на ВКС, според която давността започва да тече от момента на всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото за разваляне и не се счита изтекла, ако това неизпълнение е в рамките на пет години преди предявяване на иск за развалянето на договора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени съображения за изменение на съществуващата съдебна практика, а когато се твърди, че липсва съдебна практика по определен правен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, поради което решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Останалите материалноправни въпроси не обосноват крайните изводи на въззивния съд, поради което са неотносими към предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
Твърденията на жалбоподателите, че въззивният съд е присъдил разноски в нарушение на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са представени доказателства за изплащането им и искането да се отмени решението в тази част, по същество представлява молба за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Компетентен да се произнесе по тази молба е съдът постановил въззивното решение, поради което делото следва да се докладва на Апелативен съд – София за произнасяне.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 294 от 15.02.2015 г. по гр.д. № 29/2014 г. на Апелативен съд – София.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането да се измени решението в частта за разноските и изпраща делото по компетентност в тази част на Апелативен съд – София за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.