Определение №1070 от 1.8.2011 по гр. дело №1726/1726 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1070
София, 01.08.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и осми юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1726 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. И. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. Д., против въззивното решение № 15 от 9 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 255 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 18 от 18 март 2010 г., постановено по гр.д. № 135 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. в обжалваната му част, с която е отменено до ? идеална част дарение на имот, извършено в полза на касатора.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалноправни норми и е необосновано, защото, въпреки многословието си, е немотивирано с оглед предявения иск и търсената правна защита – въззивният съд е объркал и смесил правните институти на договора за дарение и договора за издръжка и гледане; не е изследван поставения въпрос за получаване на поканата за издръжка; ищцата и бившият й съпруг продали имоти на обща стойност от около 80 хиляди лева и е осъществила и други възмездни сделки, парите от които биха могли да й осигурят нормален живот и вповече от това; в тази връзка съдът неправилно е кредитирал свидетелски показания на заинтересовано лице; на ищцата е отказана социална помощ, защото притежава имущество и е продавала имоти; не е установено, че касаторът е получил покана за плащане на издръжка, въпреки усилията на съда да докаже това обстоятелство вместо него; дори исковата молба не е доведена до знанието на касатора и няма данни той да я е получил, защото тя е връчена на трето лице; развитите доводи касаят договор за издръжка и гледане; не е установено, че дарителката е изпаднала в трайна нужда, за да е необходимо касаторът да й се притече на помощ; неясно защо съдът приема, че предходни искови молби са били покана за даване на издръжка, независимо, че исковете по тях били отхвърлени; няма отказ за даване на издръжка, защото няма валидно поискване. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите: съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е смесването на институтите дарение и договор за издръжка и гледане; съдът е упражнил процесуалните права и задължения на ищеца, като вместо него е събирал доказателства в подкрепа на иска, без той да ги е поискал или да е положил усилия да ги събере; доказателствата по делото са разгледани едностранчиво и само в полза на ищеца, като същият е подпомаган всячески от районния и въззивния съд – неправилно изчисляване на доходите на ищцата; дали заведените преди настоящото дело две дела, по които исковете за отмяна на дарението са отхвърлени като неоснователни и недоказани, могат да се приемат за покана за плащане на издръжка към настоящото дело. Сочи се още, че по същия казус са постановени две други влезли в сила решения, по които съдът е достигнал до противния извод и е отхвърлил иска. Представят се множество решения на ВКС, определение на ВКС по частно гражданско дело, както и решение № 273 по гр.д. № 899 за 2005 г. на ІІ ГО и решение № 238 по гр.д. № 6538 за 2007 г. на ІІ ГО по спорове между касатора, ответницата и покойния й съпруг.
Ответницата М. К. С. от [населено място], обл. В., не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че от приложените писмени доказателства и двете експертизи е видно, че ищцата има нужда от издръжка при втория вариант на икономическата експертиза, като при получавана пенсия и нуждите й ищцата получава 111,52 лева на месец по-малко от нужните й за издръжка средства, а не е установено да има други доходи; районният съд отхвърлил доводите за липса на нужда от издръжка предвид реализирани доходи от продажба на имоти след внимателен анализ на доказателствата, като за извършени през 2002, 2006 и 2007 г. продажби ищцата е получила общо 14724 лева, с които е покривала нуждите си от 2002 г. до предявяването на иска, поради което не може да се приеме, че ищцата разполага със спестявания, които да й осигурят по-висок стандарт, а и получените суми са преди процесния период и са послужили за основание на съда да отхвърли предходна претенция, като в последствие са настъпили нови обстоятелства за ищцата; касаторът живее и работи в К. и има възможност да заплаща минимална издръжка на майка си; макар да липсват доказателства кога е връчена нотариалната покана, отправена до касатора, то самата искова молба следва да се счита като покана за даване на издръжка, като за покани могат да се считат и исковите молби по предишни дела между същите страни със същия предмет, но за друг период; всички тези документи са доведени до знанието на касатора и му е станал известен фактът, че дарителката се нуждае от издръжка, но е отказал да дава такава.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване на поддържаните основания – поради разрешаване на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, поради противоречивото му разрешаване от съдилищата и поради значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай касаторът не е поставил правен въпрос, който да отговаря на посочените задължителни критерии и така не е ангажирал общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Макар и твърде пространни, изложените твърдения по същината си са касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да се счетат за основание за допускане на касационното обжалване. Така по посочения като пръв съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос касаторът твърди смесването на институтите дарение и договор за издръжка и гледане. Освен липсата на поставен правен въпрос, изложените съображения водят до извода, че касаторът търси доктринално, а не каузално тълкуване, а целта на процедурата по чл. 290 и сл. ГПК е да се уеднакви съдебната практика и законът да се прилага точно, както и да се развива правото, но винаги в контекста на конкретния съдебен спор.
Като втори проблем се сочи упражняване на процесуалните права и задължения на ищеца от страна на съда. Във въззивното производство обаче не са събирани каквито и да е доказателства, поради което обуславящ изхода на спора би бил проблемът за контрола на въззивния съд спрямо подобно поведение на първата инстанция. След като посочения процесуалноправен проблем не е обусловил разрешенията на въззивния съд, а касае дейността на друга инстанция, касаторът е следвало да посочи правен въпрос в този аспект. Липсата на подобен пречи да се извърши преценка за наличието на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по подобен проблем.
На трето място се поставя проблемът за едностранчиво разглеждане на доказателствата по делото и намесата при събирането им от страна на съдилищата, като за последното важат вече изложените съображения. К. съд намира за необходимо да отбележи, че посоченият проблем е касационно оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. И тук не е поставен процесуалноправен въпрос във връзка с начина за установяване на твърденията на страните по спора, респективно за процесуалните задължения в тази връзка на въззивния съд, което води до недопускане на касационното обжалване по този проблем.
Четвъртият поставен проблем е най-точно формулиран, но също не обосновава допускането на касационното обжалване. Поставя се питането дали заведените преди настоящото дело две дела, по които исковете за отмяна на дарението са отхвърлени като неоснователни и недоказани, могат да се приемат за покана за плащане на издръжка към настоящото дело. Поставеното питане не държи сметка за точното съдържание на мотивите на въззивния съд в съответната им част. Съдът е приел, че за покани могат да се считат и исковите молби по предишни дела между същите страни със същия предмет, но за друг период, поради което липсва произнасяне на въззивния съд, че предходни искови молби могат да се считат за покани за даване на издръжка и по настоящия спор относно процесния период.
Накрая се сочи, че по същия казус са постановени две други влезли в сила решения, по които съдът е достигнал до противния извод и е отхвърлил иска. Макар да е вярно, че с решение № 273 по гр.д. № 899 за 2005 г. на ІІ ГО и решение № 238 по гр.д. № 6538 за 2007 г. на ІІ ГО касационният съд се е произнасял по спорове със същата правна квалификация между касатора, ответницата и покойния й съпруг, сочените решения са постановени при наличие на други фактически обстоятелства.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 15 от 9 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 255 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top