О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1070
София, 20.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 472/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] срещу решение № 29/21.01.2012 год. по гр.д. № 1015/2011 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 435/03.06.2011 год. по гр.д. № 7081/2010 год. на Пернишкия районен съд , в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на К. П. Б. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпяна от него трудова злополука , ведно със законната лихва от датата на увреждането- 29.10.2009 год. и са присъдени разноски в размер на 357 лв.
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация К. П. Б. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
Касаторът счита, че по материалноправния въпрос за прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата / решение от 06.12.2007 год. на САС по кас. гр.д. №238/2007 год. , ГК, 1-ви състав / ,както и в противоречие със задължителната практика , установена в т.ІІ на ППВС №4/1968 г. като не са били взети предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението /основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК/. Касаторът счита, че този въпрос е от значение и за точното приложение на закона и развитие на правото./ чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/.
Досежно така повдигнатия въпрос критериите на чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК не са изпълнени:
С обжалваното решение въззивният съд е приложил принципа за справедливост като при определяне на размера на дължимото обезщетение е обсъдил всички релевантни за това факти – вида на причиненото увреждане, продължителността и интензитетът на болките и страданията, последиците от увреждането, които са трайни като анатомичен дефект , както и отражението на инцидента върху психиката на пострадалия. С оглед на това по посочения материалноправен въпрос съдът не се е произнесъл в противоречие с цитираната незадължителна и задължителна съдебна практика, поради което основанията по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК за допустимост на касационното обжалване не са налице.
Що се отнася до останалите формулирани в изложението въпроси същите нямат характера и съдържанието на правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , предвид задължителното тълкуване дадено с ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год. , според което правният въпрос следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило правните изводи на съда по конкретното дело.
Няма такъв обуславящ характер въпроса : „Правилно ли е разрешен въпросът за приложението на чл. 201,ал.2 КТ ? Така поставен този въпрос заедно със развитите във връзка с него доводи същият има отношение към правилността на постановеното решение, но не и към предпоставките за допустимост на касационното обжалване. Същото се отнася и до въпрос № 3 и 4 от изложението. Доколкото тези въпроси нямат характер на правни въпроси, не се налага обсъждане на посочените във връзка с тях основания за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение , не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29/21.01.2012 год. по гр.д. № 1015/2011 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 435/03.06.2011 год. по гр.д. № 7081/2010 год. на Пернишкия районен съд , в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на К. П. Б. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпяна от него трудова злополука , ведно със законната лихва от датата на увреждането- 29.10.2009 год. и са присъдени разноски в размер на 357 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: