О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1070
гр .С., 30.09.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №418 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. М. Х. от [населено място], обл.Б., срещу решение от 14.12.2010г., постановено по в.гр.д.№2006/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 23.08.2010г. по гр.д.№7871/2010г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявените от М. М. Х. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е пътвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от М. М. Х. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение; за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, сочи, че въпросът за приложението на чл.195, ал.1 от КТ, е разрешен от въззивния съд в противоричие с приложените решения на ВКС. Доводите са неоснователни. По приложението на разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ има задължителна съдебна практика – постановени по реда на чл.291 от ГПК съдебни решения на ВКС по гр.д.№698/2009г., гр.д.№1374/2009г. и гр.д.№1412/2009г., с които е прието, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ са физическите признаци на нарушението, съответно кога и от кого е извършено, като разпоредбата е императивна, посочените реквизити са задължителни и за тях съдът следи служебно. Приетото с обжалваното въззивно решение, че заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ не е в противоречие с даденото разрешение в посочените решения на ВКС, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и по поставените правни въпроси за приложението на чл.187, т.8 от КТ, когато не е посочена конкретната хипотеза на нарушението и на чл.30-32 от ГПК, които касаторът счита, че са от значение за развитие на правото. Първият от въпросите не е от значение за конкретното дело, тъй като не е налице посочения в поставения въпрос случай – в заповедта за уволнение да не е посочена конкретна хипотеза на чл.187, т.8 от КТ, а само общо текста на закона. Отделно, по приложението на чл.187, т.8 от КТ има формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика. Правните норми на чл.30-32 от ГПК, уреждащи процесуалното представителство на юридическите лица и държавата по закон и по пълномощие, са ясни и не се нуждаят от тълкуване, поради което и по втория въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.12.2010г., постановено по в.гр.д.№2006/2010г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: