1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1071
София, 01 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василив гр.д.№ 3576 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. М. М. от [населено място], чрез адвокат М. Ч. срещу решение № 56/18.03.2015 г. по в.гр.д. № 19/2015 г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено решение № 170/11.12.2014 г., постановено от Районен съд-Момчилград по гр.д. № 297/2014 г. в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е. Н. М. са предоставени на майката Е. Б. М., като на бащата Н. М. М. е определен режим на лични отношения с детето, както следва: да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00ч. до 17.00ч. и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и в частта, с която Н. М. М. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Е. Н. М. в размер на 100 лева, считано от 27.08.2014 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до навършване на пълнолетие от детето или настъпването на причини, променящи или прекратяващи издръжката, чрез майката и законна представителка на детето – Е. М.. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна. На основание § 14 ГПК (ДВ бр. 50/2015 г.) същата подлежи на разглеждане от касационния съд в производство по чл.288 ГПК, доколкото жалбите подадени преди 07.07.2015 г. подлежат на разглеждане по досегашния ред. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът е посочил материалноправни въпроси, които счита, че са обосновали решението на въззивния съд, но са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
От ответната страна по жалбата – Е. Б. М. не е подаден писмен отговор в срока по чл.287 ГПК.
Пред въззивната инстанция е поставен за разглеждане правен спор за родителските права на детето, които в обжалваното решение са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения с бащата и той е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете. При преценка на събраните доказателства въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че с оглед интересите на детето, родителските права следва да бъдат предоставени на майката, като се съобрази сравнително ниската възраст на детето и необходимостта да бъдат полагани непосредствени грижи от нея. При липсата на конкретни данни, от които да се направи извод, че майката не притежава морални качества и материални възможности да се грижи за детето, съдът се е позовал на заявената от нея готовност да полага необходимите грижи за малолетното дете и е съобразил, че при този родител детето има повече възможности за добро образование и медицинско обслужване, поради което е предоставил упражняването на родителски права на нея. Въззивният съд се е произнесъл и по направеното от бащата оплакване за привързаността на детето към средата, в която е било отглеждано, като е приел, че раздялата с майката причинява негативни емоции на детето, а трудовата заетост на бащата в различни периоди от време не му позволява да осъществява лично грижи и възпитание за детето, които са поверени на бабата на детето. За нуждите на малолетното дете е определена ежемесечна издръжка, която да се плаща от бащата, съобразно неговите възможности.
При проверка на касационните основания за допустимост, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следните съображения: Първият поставен материалноправен въпрос за критериите, по които следва да се извърши преценката на съда при предоставянето на родителските права по отношение на роденото от брака дете е обусловил крайният извод на съда, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно дадените указания в Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/74г. на Пленума на ВС, съдът е длъжен да изследва подробно всички обстоятелства, обосноваващи интереса на детето – родителски качества, полагането на грижи и умения за възпитание, трудови навици, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители и др. Приложените към изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК са в същия смисъл – във всеки конкретен случай съдът следва да посочи защо е предпочетен единия родител и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (напр. поведението и моралният облик на другия родител), като преценката трябва да е съобразена с промените в обществено-икономическите условия. Въззивният съд е изследвал посочените обстоятелства – възрастта на детето изисква специфични грижи, които логично и естествено могат и е необходимо да бъдат давани от майката. Прието е, че средата, в която ще израства малолетното дете е с повече възможности за по-добро образование и медицински грижи, което също е от значение за бъдещото му развитие. Тези обстоятелства отговарят изцяло на интереса на детето и са съобразени от съдебния състав, който въз основа на тях е обосновал крайния си извод да предостави родителските права на майката. В този смисъл, не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като поставеният въпрос е решен в съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС.
Останалите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за критериите, според които съдът извършва при преценката дали най-добре е защитен интереса на детето, по своето съдържание представляват оспорване на правните и фактически изводи на въззивния съд и оплаквания по съществото на правния спор – основания по чл.281, т.3 ГПК, по които касационната инстанция дължи произнасяне след като се допусне касационно обжалване на решението по конкретно поставени от касатора въпроси.
Не е налице основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като задължението на жалбоподателя за точно и мотивирано изложение на касационните основания по съществото на спора е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В случая, жалбоподателят твърди, че поставения въпрос се решава противоречиво от съдилищата, но не е представил влезли в сила съдебни решения, представляващи незадължителна практика (приложените решения на ВКС по чл.290 ГПК и определение по чл.288 ГПК не могат да служат като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, според ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), поради което не са налице предпоставките за допускане до касация на това основание.
Не следва да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като от изложението към касационната жалба не може да се направи извод за необходимост от изменение на съществуващата или създаване на нова съдебна практика по въпроса за критериите, по които следва да се извърши преценката на съда при предоставянето на родителските права по отношение на роденото от брака дете.
Предвид изложените съображения, решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 56 от 18.03.2015 г. по гр.д. № 19/2015 г. на Окръжен съд – Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.