4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1071
С., 21.10. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 4013 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена чрез адвокат П. П., срещу въззивно решение № 104 от 17.03.2014 г. по гр. дело № 69/2014 г. на Смолянски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 195 от 18.12.2013 г. по гр.д. № 195/2013 г. на Чепеларски районен съд са уважени предявените от В. И. П. срещу [община] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 334 от 21.08.2013 г. на кмета на общината, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “главен специалист екология” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 2108.26 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2013 г. до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по следните правни въпроси: следва ли съдът да изведе извод, че не са представени доказателства, след като такива са представени и не са оспорени от ищцовата страна; следва ли общините или други бюджетни организации с подобна структура в качеството им на работодатели да извършват подбор на длъжности при някаква сходност на функциите им, когато те са ситуирани в различни щатни разписания, с различно финансиране. Поддържа се, че тези въпроси са от значение за изхода на делото, като първия въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика, а втория е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба В. И. П. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като при постановяване на решението въззивния съд е съобразил задължителната съдебна практика.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените от В. И. П. срещу [община] исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, но че извършеният подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен, тъй като работодателят не е доказал да е извършил подбор между всички лица заемащи сходни длъжности в общината, както и че дори да се приеме, че подборът е следвало да бъде извършен само между ищцата и А., заемащ длъжността „гл.експерт екология и земеделие”, то не става ясно въз основа на какво са формирани изразените в брой точки оценки, няма конкретни примери, данни за срочността, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи и ежедневни трудови функции. В обобщение съдът е приел че работодателят не е доказал наличието на кумулативно предвидените предпоставки в закона предпоставки за да е законосъобразен извършения подбор.
Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
По въпроса: следва ли съдът да изведе извод, че не са представени доказателства, след като такива са представени и не са оспорени от ищцовата страна не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е относим към начина на доказване законосъобразността на извършения подбор, когато той е обективиран в писмен документ. Съгласно приетото в ТР № 3/2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирана в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. В съответствие с приетото в тълкувателното решение въззивния съд е приел, че протокола на назначената комисия за подбор е оспорен и в тежест на работодателя е да докаже неговата законосъобразност. В случая от събраните по делото доказателства това не е установено. Ето защо не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и даденото в тълкувателното решение разрешение. Доводите на жалбоподателя касаят обосноваността на изводите на въззивния съд, че подбора е незаконосъобразен, което е основание за неправилност на решението, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Въпросът – следва ли общините или други бюджетни организации с подобна структура в качеството им на работодатели да извършват подбор на длъжности при някаква сходност на функциите им, когато те са ситуирани в различни щатни разписания, с различно финансиране не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В цитираното тълкувателно решение е дадено разрешение при сходни длъжности следва ли да се извършва подбор по чл.329, ал.1 ГПК, което не се нуждае от промяна, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК да допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 17.03.2014 г. по гр. дело № 69/2014 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: