О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1071
гр.София, 26.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 504 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д. срещу решение № 304 от 29.01.2009 г. на Софийския градски съд, IVа състав, постановено по гр.д.№ 549 от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 28.12.2007 г. по гр.д.№ 22616 от 2006 г. на Софийския районен съд, 28-ми състав за уважаване на предявения от Р. С. Д. срещу В. Г. Д. иск с правно основание чл.38а от ЗЖ. за предаване на следния недвижим имот: апартамент № 96 с площ от 129,25 кв.м., находящ се в гр.София, ж.к.”Гоце Д.”, бл.259 /стар блок № 8/, вх.И, ет.2, състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона при граници: от юг- ап.№ 89, от север- двор, от изток- стълбище и двор, от запад- двор, отдолу- ап.№ 95, отгоре- ап.№ 97, застроен в западната част на парцел V /сега парцел I/ в кв.133-д по плана на гр.София, м.”Красно село-Плавателен канал”.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закова и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Може ли искът по чл.38а от ЗЖ. да бъде предявен успешно от член-кооператор на Ж., ако Ж. не е изключителен собственик на мястото и построената върху него сградата, а притежава само ид.ч., 2. Може би ответник по иск с правно основание чл.38а от ЗЖ. да се брани с възражения, че решението на ОС на Ж. за разпределение на обектите по чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖ. не съществува или че е нищожно, 3. Могат ли да бъдат разпределени обекти по смисъла на чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖ. при липса на одобрен архитектурен проект, 4. Съществува ли категорията „скрито владение” и липсва ли владение, ако по време на неговото осъществяване е постановена административна забрана за ползване на имота от органите на строителния контрол, която обаче не е приведена в изпълнение. Освен това, по първия, втория и четвъртия въпрос имало противоречива практика на съдилищата, обективирана в решение № 806 от 14.11.2003 г. по гр.д.№ 543 от 2003 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 750 от 03.07.2000 г. по гр.д.№ 555 от 1999 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 1470 от 05.12.2008 г. по гр.д.№ 154 от 2008 г. на ВКС.
В писмен отговор от 13.03.2009 пълномощникът на ответницата по жалбата Р. С. Д. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от Р. Д. против В. Д. иск с правно основание чл.38а от Закона за Ж., въззивният съд е приел, че ищцата има право да ползва имота, тъй като е член-кооператор на Ж. „Български художник” и с решение по протокол от 08.07.2006 г. на Общото събрание на тази Ж. процесният апартамент й е бил разпределен по реда на чл.28, ал.1, т.5 от Закона за Ж.. Приел е още, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е собственост на Ж. „Български художник”, тъй като е изградена върху дворно място- собственост на тази Ж., която се е легитимирала като собственик с нотариални актове № 183 и № 184 от 19.05.1994 г. По отношение на ответницата е приел, че тя няма правно основание да ползва имота /договорът за изработка и предварителният договор, сключен с лице, което не е собственик на имота, не й давали такова основание за ползване/. По възражението на ответницата за придобиване на имота по давност е прието, че владение може да се упражнява само по отношение на годен обект на собственост /а апартамент в многоетажна сграда ставал годен обект една след завършване на сградата в груб строеж/, а от този момент до завеждане на иска не били изтекли 10 години, колкото са необходими съгласно чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване на недвижим имот по давност при недобросъвестно владение. Освен това, имало забрана за обитаване на сградата от компетентните органи по строителен контрол, което обуславяло извода, че осъществяваната от ответницата фактическа власт върху процесния апратамент не била явна, а скрита, което също препятствало изтичането на давностния срок.
1. Липсва противоречие между тези мотиви на обжалваното решение и посочените от касаторката решения на ВКС по първия посочен от нея правен въпрос /може ли искът по чл.38а от ЗЖ. да бъде предявен успешно от член-кооператор на Ж., ако Ж. не е изключителен собственик, а притежава само ид.ч. от мястото, върху което е изградена сградата/: В посочените от касаторката решение № 806 от 14.11.2003 г. по гр.д.№ 543 от 2003 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 750 от 03.07.2000 г. по гр.д.№ 555 от 1999 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че в производството по иск с правно основание чл.38а от ЗЖ. член-кооператорът на Ж. черпи правото си да предяви иска от правото на собствеността на Ж., но в тях не е обсъждан въпросът, дали може успешно да бъде проведен иск по чл.38а от ЗЖ., когато Ж. е собственик само на ид.ч. от мястото, върху което е построена сградата. В други решения на ВКС на РБ обаче /например в решение № 260 от 04.10.2007 г. по гр.д.№ 344 от 2007 г. на петчленен състав на ВКС, решение № 298 от 10.04.2009 г. по гр.д.№ 1601 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 623 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 2443 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 831 от 20.01.2010 г. по гр.д.№ 1689 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 184 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 65 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 227 от 29.03.2010 г. по гр.д.№ 4374 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 349 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 5078 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., последните три постановени по реда на чл.290 от ГПК и като такива задължителни за страните и съдилищата в страната/ този въпрос е обсъждан и е решен по начин, идентичен с този в обжалваното решение. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на СГС.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по този въпрос. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС по даден правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато към разглеждания казус няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промени в законодателството или обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване. А в случая, както бе посочено по-горе, по първия поставен от касаторката въпрос има тР. съдебна практика на ВКС, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат нейната промяна.
2. По втория въпрос /може би ответник по иска с правно основание чл.38а от Закона за Ж. да се брани с възражения, че решението на ОС на Ж. за разпределение на обектите по чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖ. не съществува или че е нищожно/ също няма противоречие между обжалваното решение и посоченото решение № 806 от 14.11.2003 г. по гр.д.№ 543 от 2003 г. на ВКС, Второ г.о. В това решение на ВКС е прието, че когато основанието му да ползва процесното жилище не произтича от разпределителен протокол, ответникът по иск с правно основание чл.38а от ЗЖ. не може да прави възражения, които се основават на отношенията между Ж. и друг-член кооператор /в този случай ответникът може да се брани само с възражението, че жилището не е собственост на Ж./, а когато основанието му да ползва жилището произтича от разпределителен протокол, този ответник може да се брани и с възражения, че решението по чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖ. или съответно друго решение по същия въпрос, на което се позовава ищецът, не съществува, отменено е от съда или е нищожно. В обжалваното решение по същество е прието същото: че тъй като основанието на ответницата да ползва процесния имот не произтича от разпределителен протокол, то тя не може да прави възражения, които се основават на отношенията между Ж. и неин член-кооператор, поради което и тези възражения не са обсъдени в решението на въззивния съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос, според тълкуванията дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС: По този въпрос вече има тР. практика на ВКС /горепосоченото решение № 806 от 14.11.2003 г. по гр.д.№ 543 от 2003 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1470 от 05.12.2008 г. по гр.д.№ 154 от 2008 г. на ВКС, Пето г.о., решение № 896 от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 4111 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. и др./, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат тази практика да бъде променяна.
3. Третият въпрос /могат ли да бъдат разпределени обекти по смисъла на чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖ. при липса на одобрен архитектурен проект/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като не е въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК: Този въпрос не е бил включен в предмета на делото, тъй като до приключване на делото пред въззивната инстанция ответницата не е направила възражение, че архитектурен проект за сградата въобще не е бил одобряван и поради това жилищата в сградата не са можели да бъдат валидно разпределени между членовете-кооператори на Ж. с протокола от 08.07.2006 г. /твърдяла е само, че не било ясно кой бил одобрения архитектурен проект и дали разпределените с протокола от 08.07.2006 г. обекти в сградата отговаряли на тези по проекта/. Освен това, този въпрос не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение /поради липсата на такова направено възражение в обжалваното решение въобще не е обсъждал този въпрос и по него въззивният съд не се е произнасял/.
4. Четвъртият поставен въпрос /липсва ли владение, ако по време на неговото осъществяване е постановена административна забрана за ползване на имота от органите на строителния контрол, която обаче не е приведена в изпълнение/ също не е от значение за изхода на делото, съгласно даденото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС тълкуване, тъй като не обуславя решаващите изводи на съда: Наличието на административна забрана за ползване е посочено във въззивното решение като установен по делото факт, но не и като основание да се приеме за неоснователно възражението на ответницата за придобиване на имота по давност. Основният мотив на въззивния съд по това възражение е, че ответницата не е доказала да е осъществявала явно и непрекъснато владение върху процесния апартамент в продължение на повече от 10 г. от момента, в който той е можел да бъде владян /след завършване на сградата в груб строеж/, тъй като липсвали доказателства кога цялата сграда е била завършена в груб строеж.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на В. Г. Д. срещу решение № 304 от 29.01.2009 г. на Софийския градски съд, IVа състав, постановено по гр.д.№ 549 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: