O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1071
София, 25.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 857 / 2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 15265/30.06.2011 година , заявена от Ц. П. Д. от [населено място] чрез адв. Л. В. –АК П. срещу въззивно Решение Nо 761 от 25. 05. 2011 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1799/2010 година на ОС-Пловдив .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение e неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване се обосновава с довод , че по въпроса за квалифициране на сгради, изградени в два съседни имота, собственост на страните по делото, като свързано строителство по чл. 21 ал.2 ЗУТ във вр.с тълкуване на термина „калканна стена”, дефиниран с § 5 т.56 от ДР на ЗУТ в хипотезите , касаещи регулационната граница на двата имота, след като законът визира само свързано строителство на сгради,, изградени на „страничните имотни граници”, няма категоричен отговор на съдебната практика, поради което , на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК следва да бъде допуснато касационното обжалване , тъй като отговорът би бил важен за еднаквото и точно приложение на чл. 21 ал.2 ЗУТ и § 5 т.56 от ДР на ЗУТ от гл.т. допустимост да се проектират прозорци, врати и др. отвори на стена по вътрешната линия на застрояване.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация Г. А. И..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.1 ГПК , намира :
Касационната жалба са процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес, преценено с оглед вида на защита и стойността на защитаваното право на собственост.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, при повторно разглеждане на делото в хипотеза на чл. 293 ал.3 ГПК е потвърдил решение Nо77 от 28.11.2008 година по гр.д. Nо 3735/2007 година на РС-Пловдив по отхвърления иск на Ц. Д. срещу Г. А. И. по чл. 109 ЗС, за премахване на прозорците на калканна стена на жилищна сграда, строена в собствен недвижим имот – имот пл. Nо * от парцел * на кв. 607 по плана на * с площ от 116 кв.м., [улица] откъм сградата на Ц. Д. , изградена в собствения му недвижим имот- дворно място с площ от 193 кв.м..
За да отхвърли иска , въззивният съд , при изпълнение указанията на ВКС дадени с отменително решение по чл. 290-293 ГПК, е приел, че не може да се приеме , че изградените прозорци по вътрешната линия на застрояване на сградата на ответника , за осветяване на стълбищната клетка , са изградени на калканна стена на имотната граница между двата имота и независимо от законността на строителството не съставляват действия , с които се препятства пълноценното упражняване правото на собственост на собственика на съседния имот.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК .
С искът по чл. 109 ЗС, собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, което, макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия създава пречи за упражняване на правомощията на собственика- напр. на възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите , при които правото на собственост се защитава чрез негаторния иск по чл. 109 ЗС, съдът следва да установи безспорно доказана от страна на ищеца по делото собственост и да изследва онази съвкупност от действия или бездействия на лицето-ответник,за която се твърди че ограничава осъществяване на собственическите правомощия, за да установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на собственост, в какъв обем са ограниченията и може ли да се даде търсената защита.
В конкретния случай , съдът е установил , че „действията” на ответника , изразяващи се в изграждане на прозорци за осветяване на стълбищна клетка от вътрешната страна на застрояване на сграда в имота на лицето – ответник , не препятстват възможността за пълноценно упражняване правото на собственост на собственика на съседния имот- ищец по делото.
Не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът за квалифициране на сгради, изградени в два съседни имота, собственост на страните по делото, като свързано строителство по чл. 21 ал.2 ЗУТ във вр.с тълкуване на термина „калканна стена”, дефиниран с § 5 т.56 от ДР на ЗУТ в хипотезите , касаещи регулационната граница на двата имота, след като законът визира само свързано строителство на сгради,, изградени на „страничните имотни граници” не може да се приеме като обуславящ изхода на спора правен въпрос. Поставеният въпрос по приложение на правна норма на благоустройствен закон, при изложената аргументация касае техническата характеристика на застрояването на двата съседни имота , но не засяга основния въпрос –кои конкретни действия по това строителство, при изричната констатация на ВКС при първоначалното разглеждане на делото, че законността на строителството е без значение , съставляват неоснователни действия , препятстващи упражняване правото на собственост, „ а това какво е застрояването в конкретната хипотеза не може да бъде въпрос от значение за съдебната практика в каква насока с оглед изискването да има принос за развитие на правото, не може да обоснове допустимостта на касационното обжалване на разрешение на две инстанции правен спор.
Ето защо и на основание по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 15265/30.06.2011 година , заявена от Ц. П. Д. от [населено място] чрез адв. Л. В. –АК П. срещу въззивно Решение Nо 761 от 25. 05. 2011 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1799/2010 година на ОС-Пловдив .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: