1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1072
София, 01 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3363 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез изпълнителния директор Д. А. срещу решение № 128/30.03.2015 г. по в.гр.д. № 36/2015 г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 181/13.07.2014 г. по гр.д. № 365/2014 г. на РС-Козлодуй, с което се признава за незаконна и се отменя Заповед № 13/27.02.2014 г. на изпълнителния директор на [фирма], за уволнението на И. Ц. Г. от [населено място], обл.Враца и тя е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „магазинер” в Дирекция „Икономика и финанси”, отдел „С.” при [фирма], като са присъдени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е редовна.
В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението са формулирани въпросите „може ли съдът да прецени каква длъжност е необходима на работодателя за изпълнение на дейността му и да го задължи да измени щатното си разписание, като я включи в него”, както и „може ли съдът да задължи страните по договор, сключен по реда на ЗОП за изпълнение със собствен на изпълнителя персонал, последният да приеме в щатното си разписание работник на възложителя”. Твърди се, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – определение № 449/24.09.2009г. по гр.д. № 451/2009г. на ВКС, постановено по чл.288 ГПК и решение № 316/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1025/2011 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и че са от значение за точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – И. Ц. Г., чрез адвокат В. Х. от САК е подала писмен отговор, в който оспорва доводите в нея и претендира разноски.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че със закриването на сектор „С. хранене и търговско обслужване” в А. К., дейностите на персонала не са преустановени, в това число и на ищцата по делото, тъй като са налице предпоставките на чл.123, ал.1, т.7 КТ. Работодателят временно е преотстъпил дейността по предоставяне на безплатна храна на работниците и служителите си ведно с материалните активи за осъществяването й по договор с друго дружество в хипотезата на чл.123, ал.1, т.7 КТ, с оглед на което трудовото правоотношение на работника продължава с новия работодател. В този случай, трудовото правоотношение не може да се прекрати от предишния работодател на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради което уволнението е незаконно, а работникът е възстановен на заеманата длъжност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. Поставените въпроси може ли съдът да задължи работодателя да извършва промени в щатното разписание или да го задължи да договаря за това с трети лица, не са обусловили крайните изводи на съда в обжалваното решение, с оглед на което са неотносими към решаването на правния спор по същество. Представеното определение по чл.288 ГПК не представлява задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а решение № 316/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1025/2011 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК се отнася за различна хипотеза – длъжен ли е работодателят да измени щатното си разписание след възстановяването на работник на предишната му работа от съда поради незаконно уволнение, с оглед на което не са налице предпоставките за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/2009 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол, чрез който се определят рамките, в които се произнася ВКС. В случая, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.123, ал.1, т.7 КТ, а трудовото правоотношение на ищцата не може да бъде прекратено от „стария” работодател в хипотезите по чл.328, ал.1, т.2 КТ, тъй като правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната се прехвърлят на новия работодател. Поставените от жалбоподателя въпроси в изложението му нямат отношение към крайния извод на съда в обжалваното решение, а непосочването на релевантен за изхода на делото правен въпрос е основание да не се допусне касационно обжалване, без да се разглеждат дали са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответната страна по жалбата е поискала разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение и е представила договор за правна защита и съдействие от 18.05.2015 г., с отбелязване за изплащането в брой на 500 лева, които следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128/30.03.2015 г. по в.гр.д. № 36/2015 г. на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. Ц. Г. разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.