О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1072
С., 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 360 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. Г. и В. И. Ц. против решение № 527 от 05.11.2009г. по гр.д.№ 152/2009г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д.№ 618/2006г. на Велинградски районен съд. С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от двете касаторки и от Б. Н. М., Николай Б. Н., Г. Балков Н., М. Г. Д., Н. И. Пастъпмаджиева, М. И. Д., Г. И. Д., Журжета И. В. и М. И. Д. за делба на 1/7 ид.ч. от дворно место с площ 541 кв.м., съставляващо УПИ ХХ-2843 от кв. 357 по ПУП та[населено място], ведно с третия тавански етаж с площ 106 кв.м., състоящ се от четири стаи и коридор от построената масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа, сутерен и тавански етаж, ведно с прилежащите общи части от сградата,
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар. 121,,290 и пар. 158 и сл. от ППЗПИНМ и пар. 38 от Строителните правила и норми за заварените сгради към 17.05.1963г. и за необоснованост на извода, че третия етаж не бил самостоятелен обект на правото на собственост, въпреки установеното, че два пъти е бил предмет на сделки.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса съставлява ли третия тавански етаж, предмет на иска за делба самостоятелно жилище. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 96//16.11.1971г., поради което на основание чл. 280, ал.1,т.1 от ГПК се иска допускане до касация на обжалваното решение.
Ответницата по касация Н. И. Пастъпмаджиева оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не е доказана хипотезата, касаеща посоченото ТР, защото към 17.05.1963г.таванския етаж не се е ползвал за жилище, а и сега не отговаря на изискванията за такова. При прехвърлянето му той не е третиран като самостоятелен обект, а е прехвърлян заедно с първия редовен жилищен етаж.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Фактическата обстановка по делото е следната: Предмет на иска е имот, за който се твърди, че е останал в наследство от Й. Ф., починала на 29.11.2003г. без деца и преживял съпруг, оставила за свои наследници четири сестри ищцата В., ответницата Н., М. И. Д., починала 1999г. наследена от ищцата Р. Г. Г. и от Иван Д., Николай, и Г. Минкови, и сестрата А. И. Д., починала на 23.07.1985г. По гр.д.№ 185/1947г. е постигната спогодба през 19949г., но от целия протокол не се пази екземпляр, т.е. не се установява таванския етаж в дял на кого е предоставен. Твърди се, че този етаж е предоставен на наследодателката Й. Ф. с право да го приспособи за обитаване, но това твърдение не се доказва, както и това етажа да е приспособен за жилище и реално да е бил обитаван от Ф.. Тя е живеела на първия етаж. С н.а. № 187,т.І 1986г. Й. Ф. е призната за собственик по наследство делба и давност на 1/7 ид.ч. от дворното место и таванския етаж, но този акт е оспорен от ответната страна. Констатациите на нотариуса в него са оборени от изложеното по горе. С н.а. № 159/190г. Й. Ф. е прехвърлила на Д. и Л. Гочкови 5/7 ид.ч. от дворното место, целия първи етаж и таванския етаж, но сделката е развалена с решение по гр.д.№ 89/1991г. поради виновно неизпълнение. Същият имот е прехвърлен отново на Р. и Иван Горинови с н.а. № 35,т.І/1993г., но и този алеаторен договор е развален с решението по гр.д.№ 1273/1999г. на ВКС. И по двете сделки таванския етаж е прехвърлен заедно с първия жилищен етаж, в който свидетеля Д. заявява, че е живяла Ф. до смъртта си. Двете СТЕ установяват, че таванския етаж не отговаря на изискванията на жилище нито по Наредба № 5 от 1977г., нито по сега действащата наредба № 7, тъй като няма кухня и сервизни помещения – тоалетна и баня, няма В и К инсталация. Светлата височина е 2,20 м. в двете стаи, пригодени за живеене, а останалите са необитаеми. Стаите с такава височина представляват 56 % от площта на етажа.
За да отхвърли иска за делба, възивният съд е приел, че ищците не доказват, че към момента на смъртта си наследодателката на страните е притежавала процесния тавански етаж и 1/7 ид.ч. от двора и че този етаж не отговаря на изискванията за жилище както към настоящия момент, така и към 17.05.1963г., съгласно пар. 289 от ППЗПИНМ. към която дата не е ползван за задоволяване на жилищни нужди. Поради това съдът е приел, че е недопустима делба на този тавански етаж.
Правният въпрос – съставлява ли третия тавански етаж, предмет на иска за делба самостоятелно жилище е единия от мотивите, обосновал крайния извод. Съдът обаче е отхвърли иска и защото не е доказано правото на собственост на наследодателката върху целия тавански етаж. Щом формулираният правен въпрос не е единствено обосновал крайния изход от спора, а той е мотивиран и с друг извод, не е налице общото основание за допускане до касация. Не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, тъй като от обстоятелствата по делото се установява, че не е налице хипотезата, разгледана в ТР № 96//16.11.1971г., т.е. въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителна практика на ВС.
По изложените съображения обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол, поради което. Ответницата по касация Н. П. претендира разноски, но не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК и не доказва да е направила такива за касационна инстанция. Не е представен договор за правна помощ за одв. Х., който е представил отговор на касационната жалба.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 527 от 05.11.2009г. по гр.д.№ 152/2009г. на П. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Р. Г. Г. и В. И. Ц..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ