О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1072
София, 30.09.011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 635/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Земеделска кооперация „Сплотеност”, [населено място], област Д. чрез процесуален представител адвокат Д. Т. против въззивно решение на Добрички окръжен съд № 14/26.01.2011 г. по гр. д. № 946/2010 г., с което са потвърдени постановените по гр. д. № 2637/2010 г. по описа на РС-гр. Д. решение № 86/19.10.2010 г. и допълнително решение № 44/3.11.2010 г., с които е признато за незаконно уволнението на И. Х. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], считано от 1.01.2010 г., извършено със заповед № 10/30.12.2009 г. на председателя на ЗК „Сплотеност”, [населено място], на основание чл. 325, т. 4 КТ и заповедта е отменена като незаконосъобразна и ответникът е осъден да заплати в полза на Д. държавна такса в размер на 50 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ като счита, че е от значение за развитието на правото при липса на съдебна практика произнасянето на ВКС по процесуалноправни въпроси, сведени до правния въпрос: какви са процесуалните права на ответника след изтичане на едномесечния срок по чл. 131 ГПК и преклудира ли се правото му на възражение за изтекла погасителна давност по чл. 358 КТ за предявяване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което е направено от него след изтичане на срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба.
За ответника по касация И. Х. Г. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат М. Г..
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявени от И. Х. Г. искове за признаване за незаконно уволнението му, извършено с издадена от председателя на Кооперацията заповед № 10/30.12.2009 г., с която трудовото правоотношение между страните за длъжността „тракторист” е било прекратено на основание чл. 325, т. 4 КТ и за отмяна на уволнителния акт и иск за възстановяване на предишната работа /вторият иск е бил оттеглен и по него производството по делото е било прекратено/. По реда на чл. 131 ГПК, в едномесечния срок, изтекъл на 9.07.2010 г. писмен отговор от ответната страна не е постъпил. След изтичане на срока по чл. 131 ГПК на 19.07.2010 г. по делото е подадено писмено становище от процесуалния представител на ЗК „Сплотеност”, [населено място], в което са изложени обстоятелства във връзка с неподаването в срок на отговора на исковата молба, както следва: ангажиране на председателя на кооперацията във връзка с прибирането на реколтата, лоши климатични условия и преговори между роднини на ищеца с представител на кооперацията за постигане на извънсъдебно споразумение, които не са довели до резултат. С писменото становище е релевирано възражение, че исковете са предявени след изтичане на давностния срок по чл. 358 КТ, поради което са погасени по давност и на това основание исковете е следвало да бъдат отхвърлени. Въззивният съд е възприел изцяло мотивите на районния съд относно заявеното от ответника след изтичане на срока по чл. 131 ГПК възражение за изтекла погасителна давност по чл. 358 КТ в смисъл, че направеното след изтичане на преклузивния срок по чл. 131 ГПК възражение не подлежи на разглеждане, като е допълнил следното: за да избегне преклузията по чл. 133 ГПК вр. чл. 131 ГПК като санкция за процесуално бездействие ответникът е следвало да докаже настъпване на особени непредвидени обстоятелства, като релевираните в случая обстоятелства са преценени, че не са налице. Не е споделено разбирането на ответника, че възражението за давност, като защитно средство може да бъде употребено от ответника във всеки момент от съдебния процес, вкл. пред въззивна и касационна инстанции, като е посочено, че е неприложима т. 6 от ТР № ?.01.2001 г. на ВКС по т. д. № 1/2000 г., ОСГК, според трактовката на което възражения за изтекла погасителна давност могат да се правят за първи път пред въззивна инстанция, за да се избегне преклудиращото действие на СПН на решението по отношение на тези отбранителни средства, тъй като е постановено при действието на отменения ГПК, докато с новия ГПК са предвидени процесуални срокове и настъпване на преклузия при неспазването им.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По процесуалноправния въпрос, поставен за разрешаване с изложението към касационната жалба е налице произнасяне на Върховния касационен съд по реда на чл. 290сл. ГПК: Р. № 429/21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г., І г. о.; Р. № 290/15.08.2011 г. по гр. д. № 1211/2010 г., І г. о.; Р. № 111/8.10.2010 г. по т. д. № 1068/2009 г., І ТО, съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. С посочените решения е прието, че при неподаване на отговор от ответника в срока по чл. 131 ГПК той губи възможността да представя нови доказателства, да прави възражения, да оспорва истинността на представени с исковата молба документи, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Въззивното решение по процесуалноправния въпрос е постановено в същия смисъл и е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд в посочените съдебни решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал касаторът, в случая не е налице, тъй като не е налице непълнота или неяснота на разпоредбите на чл. 131 ГПК и чл. 133 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 14/26.01.2011 г., постановено по гр. д. № 946/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: