O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1072
София, 25.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 895 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 52068 / 07. 06. 2011 год. на С. И. Д. и Л. В. Д. , и двете от [населено място] ,заявена чрез процесуалния представител адв. А. Д. – САК срещу въззивно Решение Nо 2476 от 29.04.2011 година, постановено по гр. възз. д. Nо 616/2007 година на Софийския градски съд
С обжалваното решение , Софийският градски съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение от 12.01.2007 година по гр.д. Nо 20731 /2003 година на СРС по допускане на делбата на апартамент в [населено място] , [улица] , ведно с прилежащите таван и избено помещение и 8.5/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място- парцел * от кв. 534 по плана на [населено място] , м.”Ц.” , между съделителите :Р. В. Д. с права от 5/24 идеални части , С. И. Д. с права от 5/24 идеални части, Л. И. Д. с права от 5/24 идеални части и Б. Т. А. с права от 9/24 идеални части.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение, обособена част от касационната жалба , допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК, по изведения процесуално-правен въпрос – за допустимостта да се възобнови спряно дело на основание чл. 182 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ , постановено от въззивния съд и потвърдено с определение на ВКС от състав на ВКС , без да е настъпило основанието поради което е спряно производството т.е. без да е налице произнесено решение по преюдициалния спор и за допустимостта възобновяването на производството да се извърши с еднолично разпореждане на съдия на въззивния съд?
Допустимостта на посоченото основание се поддържа и по въпроса съставлява ли съществено процесуално нарушение несъобразяване изводите на съда при постановяване на съдебен акт- възобновяване на исковото производство с подадено възражение относно компетентността на състава на съда , произнесъл разпореждането за възобновяване на производството ?
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по въззивната жалба .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
След преценка на данните по делото за данъчната оценка на недвижимия имот , предмет на делбата от 78 218.70 лв. и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК, приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Не може да се приеме тезата на касаторите и защитата им за наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Съгласно разясненията , дадени в т.4 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е обусловена от необходимостта за обобщаване и уеднаквяване съдебната практика по въпроси, по който липсва задължителна практика по приложението му – ПП ВС или ТР на ОСГК на ВКС, или съществуващата незадължителна съдебна практика е спорадична , или противоречива и следва да бъде унифицирана , за да се постигне еднаквото приложение на закона и за развитие на правото чрез усъвършенстване на юриспруденцията по приложение на конкретна материално или процесуално правна норма или конкретен правен институт.
Позоваването на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване , поради субективната преценка на страната за значимостта на конкретния спор, без да са налице обективни предпоставки в изложения смисъл, предполагащи липса на приложими правила или необходимост от тълкуване съдържанието на законов текст , не могат да обусловят допустимост на обжалването.
Повдигнатият от касатора и защитата му процесуално –правни въпроси за допустимостта да се възобнови спряно дело на основание чл. 182 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ без да е настъпило основанието поради което е спряно производството т.е. без да е налице произнесено решение по преюдициалния спор и за допустимостта възобновяването на производството да се извърши с еднолично разпореждане на съдия на въззивния съд , не могат да бъдат ценени като обуславящи изхода на спора. Определението на съда за възобновяване на исковото производство съставлява процесуално действие на съда, което,доколкото не е съобразено със закона, може да се отразят само на правилността на постановения съдебен акт , но не и пряко да обуслови правните изводите на съда относно спорното правоотношение. Именно поради тази причина и това определение не подлежи на самостоятелен обжалване , а може да се обжалва само при обжалване на самото решение по съществото на спора. Отражението на „незаконосъобразното” възобновяване на съдебния исков процес има индиректно, косвено отражение на решението на съда , поради което и поставеният въпрос не може да се приеме като такъв, обусловил изхода на спора.
След като нито поставеният процесуално-правен въпрос има характера на обуславящ, нито с изложението касатора и защитата са развили довод за необходимостта от произнасянето на ВКС в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК от гл.т. запълване на празнота в практиката на съдилищата , уеднаквяване по приложението на закона , тъй като института на „възобновяване „ на спряно на основание чл. 182 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ дело не е нито нов , нито неясен , то исканата селекция за допускане на касационното обжалване , не може да бъде извършена.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 52068 / 07. 06. 2011 год. на С. И. Д. и Л. В. Д. , и двете от [населено място] ,заявена чрез процесуалния представител адв. А. Д. – САК срещу въззивно Решение Nо 2476 от 29.04.2011 година, постановено по гр. възз. д. Nо 616/2007 година на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :