О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1073
София, 14.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 9 ноември 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 975/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 55 от 19.03.2010 г. по в.гр.д. № 689/09 г. на Хасковския окръжен съд е оставено в сила решение № 656 от 26.10.2009 г. по гр.д. № 837/08 г. на Хасковския районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Г. М. Т., Т. С. М., Н. М. Л., В. М. Л., Д. Т. М., Х. П. С., М. П. М. и Ж. П. М. по отношение на земеделски земи, подробно индивидуализирани в диспозитива на решението, при права: 6/18 ид. части за съделителката Г. М. Т., 3/ 18 ид. части за Д. Т. М., по 1/18 ид. част за Т. С. М., Н. М. Л. и В. М. Л. и по 2/18 ид. части за Х. П. С., М. П. М. и Ж. П. М..
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. М. Р. в качеството й на пълномощник на М. П. М.. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението, алтернативно- за неправилност на същото. Касаторът поддържа, че в нарушение на съществени съдопроизводствени правила въззивният съд е отказал да се десезира от разглеждане на делото, след като пред въззивната инстанция ищцата е направила отказ от иска. Счита, че решението следва бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос допустим ли е отказ от иск за делба и до кой момент най- късно може да се извърши това процесуално действие. Позовава се на ТР № 99 от 10.12.1979 г. на ОСГК.
Ответницата по касация Г. М. Т. чрез своя пълномощник адв. В. Д. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Въззивното производство по гр.д. № 689/09 г. на Хасковския окръжен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. М. Р. като пълномощник на М. П. М. против решение № 656 от 26.10.2009 г. по гр.д. № 837/08 г. на Хасковския районен съд. В нея са изложени доводи за недопустимост на решението поради това, че съдът не е бил надлежно сезиран с иск за делба от ищцата Г. М. Т., тъй като същата не е знаела за заведеното от нейно име дело, не е упълномощавала адвокат за предявяване на иска, не е полагала подпис пред кмета на селото. Към въззивната жалба е приложена декларация от Г. Т. с нотариална заверка на подписа от 09.11.2009 г., с която същата заявява горните обстоятелства. С определение от 27.10.2010 г. въззивният съд е задължил Г. Т. да се яви лично в съдебно заседание и да отговори оттгеля ли пълномощното от 10.03.2008 г., дадено на адв. Д., за предявяване на иска за делба. В изпълнение на тези указания с писмена молба от 15.02.2010 г. ищцата е посочила, че поради здравословни причини не може да се яви лично пред съда, но заявява, че не оттгеля пълномощното на адв. Д. и желае да бъде представлявана от него пред въззивния съд. Удостоверяването на подписа върху молбата е извършено от кмета на [населено място], където е адреса на ищцата.
Преценявайки в съвкупност всички обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че в крайна сметка не е налице отказ от иска за делба. На следващо място е посочил, че с оглед правилото на чл. 34, ал.1 ЗС и спецификите на производството по съдебна делба такъв отказ би бил и недопустим.
Формулираният в изложението правен въпрос допустим ли е отказ от иск за делба и до кой момент може да бъде направен не е пряко относим към изхода на делото и поради това не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Преди него се поставя въпросът дали изобщо е налице волеизявление на ищцата Г. Т. за отказ от иска за делба, но той не е правен, а фактически и отговорът му следва от доказателствата по делото.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че отказът от иск за делба не може да произведе предвиденото в чл. 119, ал.2 ГПК /отм./ правно действие. Законът – чл. 34, ал.1 ЗС, дава право на всеки съсобственик, докато съществува съсобствеността, да иска делба на общата вещ, въпреки противна уговорка. Като “противна уговорка” се счита и отказът от иска за делба. Следователно, независимо че е направил отказ от иск за делба, ищецът ще може да предяви отново същия иск или ако иск за делба е предявен от друг съсобственик – да участва в производството. Това е прието в ТР № 99/ 79 г. на ОСГК.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 19.03.2010 г. по в.гр.д. № 689/09 г. на Хасковския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: