4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1073
С. 3.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 577/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Е. от [населено място], подадена чрез пълномощника- адв. Е. К., срещу въззивно решение от 11.02.2011 г. по гр. дело № 14551/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-71-128 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 12299/2010 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Институт за гората при Б. [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-15-10 от 19.01.2010 г. на директора на института на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “лесничей” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4338.48 лв.
В изложение на касационните основания съдържащо се в касационната жалба се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпрос: при съкращаване на щата, може ли работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, длъжността на когото не се съкращава за да остави на работа по-квалифицираните и по-подходящите; при прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа задължително ли е извършването на подбор; при прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ длъжен ли е работодателят да извърши подбор между лицата отговарящи на изискванията за пенсиониране. Поддържа се, че тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, както и че се решават противоречиво от съдилищата, а въпросът: каква следва да е формата, в която се извършва подбора по чл.329, ал.1 КТ, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Институт за гората при Б., [населено място] чрез процесуалния си представител- ю.к. И. Д. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
По поставените от жалбоподателя правни въпроси: при съкращаване на щата, може ли работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, длъжността на когото не се съкращава за да остави на работа по-квалифицираните и по-подходящите; при прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа задължително ли е извършването на подбор и каква следва да е формата, в която се извършва подбора по чл.329, ал.1 КТ не е налице общото основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР на ОСГТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г. т.1. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, той може само да го уточни и конкретизира.
В случая по посочените правни въпроси въззивният съд не се е произнесъл в обжалваното решение и те не са обуславящи за изхода на делото. Трудовото правоотношение с жалбоподателя е едностранно прекратено от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Поставените въпроси касаят други уволнителни основание – съкращаване на щата и намаляване обема на работа, които не са предмет на разглеждане от въззивния съд. Предмет на спора е заповед РД-15-10 от 19.01.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Р. Е. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да отхвърли предявените от Е. обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че е осъществен фактическия състав на посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудово правоотношение и атакуваната заповед е законосъобразна. Изложил е съображение, че при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание законодателят не е задължил работодателя да извършва подбор.
По поставения въпрос: при прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ длъжен ли е работодателят да извърши подбор между лицата отговарящи на изискванията за пенсиониране не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Правото на подбор е субективно право на работодателя. То може да се прилага само когато уволнението на работника или служителя се извършва на едно от посочените в разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ три основания: при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата и намаляване обема на работа. При уволнението на други основания право на подбор не съществува и работодателят може да уволни съответните работници и служители, за които съществува съответното законно основание, на което се извършва уволнението. В конкретния случай уволнението на жалбоподателя е на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ и по отношение на него за работодателя не съществува задължение за извършва подбор.
. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция- юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.02.2011 г. по гр. дело № 14551/2010 г. на Софийски градски съд.
Осъжда Р. В. Е. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Е”, ет.6, ап.91, ЕГН: [ЕГН] да заплати на Институт за гората при Б., [населено място], [улица] направените разноски за касационната инстанция в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: