О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1073
София, 25.11.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1037 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Т. С. Д. от гр. С. срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, постановено на 21.05.2009г. по гр.д. №69/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.64 от Закона за енергетиката досежно предпоставките за възникване на сервитут по смисъла на тази разпоредба,правата,които този сервитут дава и ограниченията,които собственикът на терена следва да търпи,които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационна жалба “Е”АД-гр. Пловдив не изразява становище досежно наличието на основания за допускане на касационното обжалване в поддържания от касатора смисъл.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 21.05.2009г. по гр.д. №69/2009г. Сливенският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която предявените от Т. С. Д. искове срещу “Е”АД- П. за предаване държането върху 32.82кв.м. в южната част на имот с идентификатор 67338.406.246 в гр. С.,м.”О”,за монтиране на врата откъм основната улица, осигуряваща достъп до трафопоста в имота от южната страна на същия и за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от ползуването на имота за периода 01.12.2007г.-29.02.2008г. в размер на 507 лв. и вместо това е отхвърлил предявените по реда на чл.108 ЗС,чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД искове като неоснователни.
Прието е ,че в имота на Т. С. дружеството е изградило трафопост въз основа на надлежно учредено право на строеж,като с изграждането на обекта в полза на дружеството са възникнали сервитути по смисъла на чл.64 ЗЕ,даващи му правото да ползува енергийния обект в нормативнопризнатата зона,реципрочно на което е задължението на собственика на имота да търпи ограниченията в ползуването. Прието е,че самото упражняване на сервитутите по ЗЕ е безвъзмездно,като собственикът на имота може да получи само еднократно обезщетение по чл.64,ал.5 ЗЕ,което обаче е различно от претендираното. Прието е също така,че не е установено от страна на дружеството да е извършвано конкретно действие,което да се възприеме като пречка собственикът на имота да упражнява което и да е от правомощията,включени в обема на вещното право на собственост-всички твърдения представляват неосъществили се предположения,чиято хипотетичност не може да обуслови основателност на предявената по реда на чл.109 ЗС претенция.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят въпроси по приложението на чл.64 ЗЕ,а именно в случаите,при които е учредено право на строеж върху имот,частна собственост,в полза на енергийно предприятие без в акта за учредяване да е уговорен сервитут,възниква ли такъв в полза на енергийното предприятие с оглед разпоредбата на чл.64, ал.8 ЗЕ,както и възникват ли в полза на съответното енергийно предприятие сервитутни права по чл.64 ЗЕ преди тези сервитути да бъдат надлежно отразени в кадастъра и преди да бъдат вписани в имотния регистър,като се поддържа,че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче в случая не е налице – ВКС по реда на чл.290 ГПК би могъл да даде съответно тълкуване на една нова или неясна правна норма само с оглед нейното прилагане в конкретни хипотези. Съдът обаче не разполага с правомощието да даде принципно теоретично по естеството си тълкуване при наличие на непълнота в закона,в какъвто смисъл е формулираното в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК искане. Следва да се отбележи също така, че по въпроса за обема на едно сервитутно право е налице трайна практика,съгласно която нормативноопределената зона на един сервитут винаги замества договорения обем на сервитутното право и последният не може да бъде по-малък от нормативноопределеното,с която въззивният съд изцяло се е съобразил,с оглед на което настоящият състав приема,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.05.2009г. по гр.д. №69/2009г. по описа на Сливенския окръжен съд по подадената от Т. С. Д. касационна жалба вх. №СД-05-01-4172/17.06.2009г.
Председател:
Членове: