1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
гр.София, 02 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3442 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Х., чрез адв.В. Н., срещу въззивно решение №108/10.03.2015г., постановено по възз.гр.д. №1199/2014г. на Окръжен съд – Плевен, с което е отменено решение №1187/05.07.2013г. по гр.д. №7420/2012г. на РС – Плевен, като са отхвърлени предявените от касатора против Г. А. П. и И. Н. Н. искове с правно основание чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразните действия на ответниците във връзка с изграждането на сграда в дворното място на ищеца.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се обосновава с разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, досежно следните въпроси: 1) при неправилно квалифициран иск от първата инстанция, необходимо ли е въззивният съд да изготви нов доклад по делото с посочване на новата правна квалификация на спорното право, като даде съответни указания относно подлежащите на доказване факти и за разпределението на доказателствената тежест; 2) допустимо ли е да се претендира обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на договорно задължение. Касаторът твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС – ТР №1/2013г. на ОСГТК, ТР № 4/2012г. на ОСГТК и решение №138/25.03.2011г. по гр.д. №1127/2010г. по описа на ВКС, IV г.о.
Ответниците Г. А. П. /починал и заместен в процеса пред ВКС от своите наследници – Д. В. П., А. Г. П. и В. Г. П./ и И. Н. Н. в представения писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1, предл.1-во ГПК в частта, с която се обжалва решението на въззивния съд по претенцията за ангажиране отговорността на ответниците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от неточното изпълнение на договор за строителство, общо в размер на сумата 6 000 лева. Касае се за субективно съединени искове, всеки с цена под 5 000 лева, при разделна отговорност на двамата първоначални ответници, поради което в тази й част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Предвид това, поставеният от касатора втори въпрос от изложението, който се отнася до отговорността за неимуществени вреди, търпени от неточното изпълнение на договорно задължение, не може да обуслови допускането на касационно обжалване, тъй като производството в тази част е недопустимо. Следва само да се отбележи, че при първото разглеждане на делото, дадената неправилна квалификация на иска за неимуществени вреди- като такъв по чл.45 ЗЗД, предпоставящ солидарна отговорност на делинквентите – е обусловило разглеждането на касационната жалба и в тази й част от състава на Върховния касационен съд по гр.д. №1833/2014г. С решението по това дело ВКС е отменил въззивния съдебен акт, дал е указания за правилната квалификация на материалното право – по чл.82 ЗЗД и е върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Касационната жалба в частта, касаеща претенцията за имуществени вреди, заявена за разглеждане в размер на сумата 7 500 евро, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол, предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявените от К. А. Х. против Г. А. П. и И. Н. Н. обективно и субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, първоначално квалифицирани от съда с правно основание чл.45 ЗЗД. С решение №369/17.12.2014г. по гр.д. №1833/2014г., Върховният касационен съд, състав на IV г.о. е отменил постановеното решение по възз.гр.д. №1015/2013г. на Окръжен съд – Плевен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При второто разглеждане на делото, спазвайки задължителните указания на ВКС, въззивният съд в обжалваното решение е разгледал исковете с правна квалификация чл.82 ЗЗД. От фактическа страна е установено, че с договор от 1994г. А. Х., М. Х. и К. Х. са учредили право на строеж на Г. П. и В. Н. срещу задължението да изградят със свои средства и труд в полза на учредителите апартамент №3 в построената от тях страда, като поемат разходите по изготвяне на проект и всички други разходи за построяването в завършен вид на сградата до степен, годна за експлоатация; че изградената от ответниците сграда е в отклонение с утвърдените правила и норми, което е възпрепятствало въвеждането й в експлоатация; че на 28.12.2011г. е сключен предварителен договор между ищеца и трето лице за сключването на окончателен договор за продажба на построения от ответните апартамент, но поради неизпълнение на задължението на К. Х., същият е следвало за заплати на купувача неустойка в размер на 2500 евро. За да отхвърли претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че неизпълнението от страна на длъжниците се дължи на обстоятелства, за които кредиторите отговарят. Установено е, че последните не са оказали необходимото съдействие за изпълнение задължението на строителя, касаещо оформянето на техническата документация за експлоатацията на сградата, а напротив – с поведението си по всякакъв начин са препятствали административната процедура по издаването на акта за въвеждане на сградата в експлоатация. Предвид така установените факти, съдът е направил извод, че ответниците следва да бъдат освободени от отговорност за неточното във времево отношение изпълнение на договора, тъй като забавата се дължи на поведението на кредиторите, един от които е ищецът. При съвкупна преценка на доказателствата по делото и правилно разпределение на докателствената тежест в процеса, въззивният съд е стигнал до извод за неоснователност на предявения иск за претърпени имуществени вреди от неизпълнението на договора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Поставеният в изложението въпрос се отнася до правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото. По въпроса е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ТР №1/2013г., ОСГТК на ВКС, както и в редица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение №124/23.06.2014г. по гр.д. №2551/2013г., ВКС, І г.о., решение №161/06.06.2014г. по гр.д. №152/2014г., ВКС, ІІІ г.о., решение №110/11.04.2014г. по гр.д. №1237/2013г., ВКС, IV г.о. и др. Съгласно цитираната съдебна практика дейността на въззивният съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото. В случая, при повторното разглеждане на делото, въззивният съд се е съобразил с указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното й решение, извършил е доклад на въззивната жалба и отговора, приел е представените пред него писмени доказателства и с оглед заявените от страните становища е приключил съдебното дирене и е дал ход на делото по същество. С атакуваното решение спорът между страните е субсумиран под приложимата правна норма на чл.82 ЗЗД, съобразно задължителните указания на ВКС по гр.д. №1833/2014г., ІV г.о.
С оглед на изложеното, въззивното решение по иска за имуществени вреди не е постановено в отклонение на задължителната съдебна практика и касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответниците по жалбата са направили искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. №4937/28.04.2015г., подадена от К. А. Х. от [населено място], чрез адв. В. Н., в частта, имаща за предмет въззивно решение №108/10.03.2015г., постановено по възз.гр.д. №1199/2014г. на Окръжен съд – Плевен, по предявения от К. А. Х. против Г. А. П. и И. Н. Н., иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнението на договор в отхвърления размер от 5000лв., от общо претендирани 6000лв.
ПРЕКРАТЯВА касационното производството в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №108/10.03.2015г., постановено по възз.гр.д. №1199/2014г. на Окръжен съд – Плевен, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА К. А. Х. с ЕГН -[ЕИК], на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Д. В. П. с ЕГН – [ЕГН], А. Г. П. с ЕГН – [ЕГН] и В. Г. П. с ЕГН- [ЕГН] / тримата като правоприемници на Г. А. П./ и на И. Н. Н. с ЕГН – [ЕГН], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
Определението в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.