3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
[населено място], 3.10. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 609 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Г., Г. И. М., Р. А. М. и Д. И. Н., подадена от процесуалният им представител – адв. Хр. Т. срещу въззивно решение № 316 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 776/2010 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение от 8.07.2010 г. по гр.д. № 247/2010 г. на Радомирския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Т. Г. срещу С. М. Г., Г. И. М., Р. А. М. и Д. И. Н. искове за сумата от по 1000 лв. и в тази част е постановено ново, с което всеки един от жалбоподателите е осъден да заплати на В. Т. Г. сумата от по 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, виновно причинени, вследствие извършено от С. М. Г. престъпление по чл.309, ал.1 НК, изразяващо се в съставяне на неистински документ “саморъчно завещание от името на В. Г.” и участието на Г. И. М., Р. А. М. и Д. И. Н. като свидетели при изготвянето на посочения неистински частен документ “саморъчно завещание от името на В. Г.”.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: следва ли съдът да прецени показанията на свидетелите при спазване на чл.172 ГПК, имайки предвид тяхната заинтересованост, с оглед роднинската им връзка с ищеца, както и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: може ли да се приеме за доказано наличието на причинна връзка между вреда и виновно поведение на ответника, като част от сложния фактически състав по чл.45 ЗЗД единствено и само със свидетелски показания на лица, включени в кръга,посочен в чл.172 ГПК. Представят съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба В. Т. Г. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Така формулираните въпроси не съставляват въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаят обсъждането на доказателствата по делото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Пернишкият окръжен съд е уважил предявените искове по чл.45 ЗЗД, като е осъдил всеки един от жалбоподателите да заплати на ответника по касация сумата от по 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. Приел е, че вредите са резултат от виновното поведение на жалбоподателите, като за наличието на претърпяните от ответника морални вреди и причината за това съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели- близки роднини на ответника по касация. Изложил е съображения защо възприема тези показания, отчитайки роднинската им връзка с ответника по касация и на тази база е определил размера на обезщетението. С ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания на съдилищата относно съдържанието на мотивите на въззивния съд. Макар и постановено при действието на отменения ГПК, предвид аналогичната функция на въззивния съд и по новия ГПК при отчитане на някои нови моменти, решението в тази част не е загубило сила. С него е прието, че дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, поради което съдът следва да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи фактически и правни изводи по съществото на спора. Мотивите на обжалваното решение са в съответствие с посочените изисквания. Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата и е изложил фактически и правни изводи относно предмета на делото, включително и за наличието на причинна връзка между противоправното поведение на жалбоподателите и настъпилата вреда, като елемент от фактическия състав по чл.45 ЗЗД, а правилността на изводите му са основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване..
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 316 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 776/2010 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :