О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
София, 12.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 247 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. К. Е. от гр. Т., понастоящем в ОЗ – гр. С., приподписана от служебния му защитник адв. Н от АК Р. , против въззивно решение № 442 от 10.10.2008 г., постановено по гр.д. № 460/2008 г. на Русенския окръжен съд, в частта му, с което е оставено в сила решение № 40 от 20.03.2008 г. по гр.д. № 5741/2007 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. К. Е. срещу М. на п. иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД, за сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие оказан физически натиск от служители на ОЗ „С” гр. Р.. В останалата му част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.
В допълнителнение към касационна жалба, съдържаща изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – във въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, отнасящ се до института на непозволеното увреждане и отговорността по чл. 49 ЗЗД, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба М. на п. , чрез процесуалния си представител юриск. Магдалена И. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразил становище по основателността на касационната жалба, но е и по отношение на основанията по допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл. 49 ЗЗД, за сумата от 7 000 лв., същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да отхвърли иска по чл. 49 ЗЗД, за сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на оказан физически натиск от служители на ОЗ „С” гр. Р., въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест по смисъла на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./, не е ангажирал доказателства, които да установят противоправни спрямо него действия на служителите при ОЗ „СА” – Р. , изразяващи се в оказан върху него физически натиск, от които той е претърпял болки и страдания.
В изложението, съдържащо се в допълнението към касационната жалба като съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, разрешен от въззивния съд е посочен общо института на непозволеното увреждане, без да се конкретизира този правен въпрос, обуславящ изхода на спора в какво се изразява. От касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, така както са формулирани, не може да бъде изведен такъв въпрос. В случая са налице твърдения, които касаят неправилност на въззивното решение, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат от съда по същество, ако е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Във връзка със заявеното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 442 от 10.10.2008 г., постановено по гр.д. № 460/2008 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба с вх. № 9853/07.11.2008 г. на Е. К. Е. от гр. Т., понастоящем в ОЗ – гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: