О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
гр. София, 25.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 790/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Л. [населено място] срещу въззивно решение № 506 от 20.04.11г., постановено по гр.д.№ 2271/10г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 79 от 08.01.10г. по гр.д.№ 3608/08г. на Варненския районен съд в частта, с която на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на Е. С. Л. и Ю. М. Л., че Надежда И. Точкова е собственик на ? ид.част от магазин, находящ се в [населено място], [улица], партер, със застроена площ 36,86 кв.м., заедно с принадлежащата му изба и 38,82 ид.части от общите части на сградата и от дворното място върху което е построена, съставляващо УПИ І- 1,1а от кв.30 по плана на VІІІ-ми микрорайон на [населено място].
По делото е установено, че процесният имот е бил собственост на Я. Т. Я. (нот.акт № 77/53г. и нот.акт № 162/55г.), който след смъртта си през 1984г. е оставил за свои наследници по закон съпругата си Р. Я. и от дъщеря си Т. Д., която след смъртта си през 1994г. е била наследена от сина си Ж. К. Д.. С договор за продажба на наследство от 13.07.1994г. последният е продал по реда на чл.212 ЗЗД цялото останало от майка му Т. Д. наследство на ищцата в първоинстанционното производство Н. Т. С постановление за възлагане от 26.06.07г. по изпълнително дело № 20077140400005/07г. на ЧСИ притежаваният от ищцата имот е възложен на лицето Й. Г. С., който с нот.акт № 25/07г. го е продал на ответницата Е. Л., която е била в брак с Ю. Л.. С жалба от 22.11.07г. ищцата, длъжник по изпълнителното дело, е обжалвала действията на съдебния изпълнител, като с решение от 24.06.08г. по в.гр.д.№ 1131/08г. на ВОС са отменени всички изпълнителни действия след образуване на изпълнителното дело до подаването на жалбата на основание чл.332, ал.1 ГПК/отм./, като е прието, че жалбата е подадена в срок, тъй като за тези действия същата не е била уведомена, нито е бил уведомен назначеният й особен представител.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на ? ид.част от процесния имот по силата на договора за продажба на наследство и че с отмяната на постановлението за възлагане са отпаднали неговите гражданскоправни последици, респ. правата на праводателя на ответниците върху имота, както и на самите ответници. Прието е също, че направените от ответниците по иска във въззивното производство възражения срещу иска, отнасящи се до активната легитимация на ищцата, не следва да се разглеждат с оглед разпоредбите на чл.133 и чл.266 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали при предявен установителен иск за собственост предмета на доказване включва всички конкретни предпоставки за придобиване на това право и в случаите, когато искът е оспорен изцяло от ответника по реда на чл.131 ГПК, но без конкретни възражения във връзка с придобиването на спорните права от ищеца. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по въпроса дали с отмяната на действията на съдебния изпълнител отпадат правата на купувач, придобил собствеността от лице, закупило имота с влязло в сила постановление за възлагане при извършена публична продажба, който е решаван противоречиво от съдилищата, евентуално е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по жалбата Надежда Точкова изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на спора в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая по втория поставен от жалбоподателката правен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като същият не е приел, че постановлението за възлагане на имота от 26.06.07г. е влязло в сила, а тъкмо обратното – че не е влязло в сила, тъй като е обжалвано своевременно и съответно е отменено преди това.
Наред с това между обжалваното решение и представеното от касаторката решение № 1080 по гр.д.№ 4082/07г. на ВКС липсва противоречие, тъй като с него е разгледана по-различна хипотеза, при която изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.330, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ и съдът се е позовал на разпоредбата на чл.330, ал.3 ГПК/отм./.
Относно другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не се изложени релевантни съображения за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви правни норми или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени и във връзка с поставените въпроси тези предпоставки не са налице (срв. дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.4 задължителни разяснения).
С оглед изложеното касационната жалба на Е. С. Л. не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 506 от 20.04.11г., постановено по гр.д.№ 2271/10г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: