О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
гр.София, 25.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 805/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. Й. А. от гр. С. против решение от 08.04.2008 год. по гр.дело № 2/2008 год. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 225/07.11.2007 год. по гр.дело № 427/2006 год. на Районен съд- С. и ревандикационният иск е уважен.
Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по същественият материалноправен въпрос за собствеността на процесния недвижим имот, в противоречие с касационната практика, цитирана в решения по гр.дело № 454/1987 год., по гр.дело № 381/1994 год., по гр.дело № 935/2004 год., по гр.дело № 855/1999 год. и по гр.дело № 1606/1999 год.
Ответницата по касационната жалба С. К. Г. от гр. С. изразява становище за нейното недопускане на касационно обжалване.
Касационният съд счита, че не е налице твърдяното от касаторката основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения: За да уважи ревандикационния иск срещу касаторката, въззивният съд е споделил правните изводи за неговата основателност и доказаност, обосновани и от първоинстанционния съд, тъй като ищцата е доказала правото си на собственост върху процесния обект в обем, представляващ ? от югозападното мазе № 3, с площ 10.71 кв.м., находящо се в гаражния етаж на триетажната масивна жилищна сграда, построена в южната част откъм уличната регулация на УПИ Х-пл. № 661 кв.79 по плана на гр. С.. В проведеното първо, редовно съдебно заседание, на 28.11.2006 год. в районния съд, касаторката е оспорила изключителното право на собственост на ищцата, твърдейки, че по отношение както на жилищния обект, така и по отношение на мазето ищцата „не е изцяло собственик…”. В подкрепа на становището си е поискала да бъдат представени по делото, освен нот.акт № 39/1997 год., по силата на който ищцата е придобила в собственост, по дарение недвижимите обекти, така и предходните нотариални актове, с които е извършено прехвърлянето на ? ид.ч. от първия жилищен етаж и югозападно мазе № 3, които са били представени от ищцата по делото /нот.акт № 151/1984 год., нот.акт № 162/1987 год. и нот.акт № 37/1991 год./.
Отсъстват възражения, постъпили от касаторката, че праводателите на ищцата Д не са били собственици на процесния имот, с който са извършени разпоредителните сделки, по силата на които ищцата е придобила идеална част.
Касационната практика, на която се позовава касаторката, е неотносима към спорното правоотношение, защото въззивният съд се е произнесъл по спорните между страните обстоятелства, които изследвал, съгласно всички представени от ищцата доказателства за собственост, неоспорени от касаторката, за да обоснове правен извод за притежавания от нея обем от права.
Водим от горните съображения ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 312 от 17.09.2008 год. по гр.дело № 2/2008 год. на Окръжен съд- Б. , по касационната жалба на И. Й. А. от гр. С., вх. № 3576/10.11.2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: