О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
София, 14.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 9 ноември 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1021/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета на общината, чрез ст. юрисконсулт М. П. против решение № 586 от 29.04.2010 г. по в.гр.д. № 213/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличието на основания по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като твърди, че като не е изследвал дали ищците са провели успешно административното производство по възстановяване на собствеността си върху процесния недвижим имот, въззивният съд се е произнесъл по въпроса за реда за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на ТР № 6/2006 г. и на ТР № 1/95 г. на ОСГК.
Ответниците по касация И. М. К. и М. М. К. чрез своя пълномощник адв. Н. А. изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение на ВКС № 1/21.01.2010 г. по гр.д. № 4022/08 г. на ІV г.о. е било отменено предходното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С новото въззивно решение е оставено в сила решение № 33 от 04.04.2008 г. по гр.д. № 444/07 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по отношение на [община], че И. М. К., С. М. К. и М. М. К. са собственици на общо 1/2 ид. част от ПИ № 1247, за който е отреден УПИ V- общински, в кв. 10 по плана на [населено място],[жк], с площ 486 кв.м. и общо на ? ид. част от ПИ № 1248, с площ 568 кв.м., включени в УПИ VІ- общински в кв. 10 по плана на града.
Прието е, че ищците са наследници на М. И. К., поч. през 1997 г. М. И. К., И. И. К., С. М. К. и И. А. К. са били съсобственици при равни права / по ? ид. част/ на имот пл.№ 123а в кв. 29 по плана на[жк]в [населено място]. През 1961 г. този имот е бил отчужден от четиримата съсобственици по реда на ЗПИНМ за обществени нужди – изграждане на детска градина, детска ясла и градина. След смъртта на С. К. през 1970 г. и на И. К. през 1973 г. техни наследници са останали синовете им М. К. и И. К.. С влязло в сила решение № 537 от 20.10.1997 г. по адм.д. № 6418/95 г. на ВАС по жалба от М. И. К. е отменено по реда на надзора влязлото в сила решение от 08.03.1995 г. по адм.д. № 2270/93 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отменено отчуждаването и възстановена собствеността в полза на И. М. К., С. М. К. и М. М. М. върху незасегната от мероприятието “градина” част от имот пл.№ 123а в кв. 29 по регулационния план от 1960 г. Въззивният съд е приел, че принадлежащата на техния наследодател М. К. идеална част, отчуждена за това мероприятие , е била в размер на ? – ? ид. част на собствено основание и 1/4 ид. част по наследяване от родителите С. и И. К.. По делото е безспорно установено, че въз основа на това решение през 1998 г. е извършено попълване на кадастралната основа, като възстановеният имот бил заснет с пл.№ 913 в кв. 10 с площ 3254 кв.м. През 2000 г. било одобрено изменение на регулацията на кв. 10, като за терена на имот пл.№ 913 са отредени шест УПИ и са образувани УПИ V – общински и УПИ VІ- общински. През 2003 г. е одобрено попълване на кадастралната основа с имот № 1247 с площ 486 кв.м., попадащ в УПИ V- общински и имот № 1248 с площ 568 кв.м., попадащ в УПИ VІ- общински. Съобразно дадените в отменителното решение на ВКС указания по приложението на материалния закон въззивният съд е приел, че на 29.12.1997 г. ищците са превели по сметка на общината полученото обезщетение за частта от отчуждения имот, принадлежаща на техния наследодател. Оттук е направил извод, че решението за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността е породило реституционното си действие и легитимира ищците като собственици на 1/2 ид. част от процесните имоти.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения в изложението към касационната жалба правен въпрос относно реда за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти, отчуждени по благоустройствените закони. Не се подкрепя от данните по делото твърдението на касатора, че въззивният съд е придал решаващо значение на факта на връщане на полученото обезщетение за отчуждения имот, без да изследва дали ищците са провели административната процедура по възстановяване на собствеността по чл. 4 и сл. ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. в определените от закона срокове. По делото е представено влязлото в сила решение № 537 от 20.10.1997 г. по адм.д. № 6418/95 г. на ВАС, с което е отменено отчуждаването и възстановена собствеността в полза на И. М. К., С. М. К. и М. М. М. върху незасегната от мероприятието “градина” част от имот пл.№ 123а в кв. 29 по регулационния план от 1960 г., проследени са измененията в кадастралната основа и кадастралния план, касаещи възстановения имот, установена е идентичността на процесните имоти с възстановения на ищците имот, както и факта на връщане на полученото обезщетение като задължителна предпоставка решението за реституция да породи вещноправното си действие. При обсъждането на тези доказателства въззивният съд е изхождал от трайно установената съдебна практика на ВКС, че възстановяването на собствеността на отчуждени по благоустройствени закони недвижими имоти настъпва не по силата на закона, а след съответен административен акт, съответно заместващо го съдебно решение, с което се разрешава в положителен смисъл направеното от правоимащите лица искане за отмяна на отчуждаването.
Освен че не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поставеният въпрос не може да обоснове достъп до касационно обжалване и поради това, че на същия е бил даден отговор с постановеното от ВКС решение при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, в което е прието, че решението по адм.д. № 6418/1995 г. на ВАС легитимира ищците като правоимащи по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., а делото е върнато за изясняване на обстоятелството дали е върнато полученото при отчуждаване на имота обезщетение като предпоставка за настъпване на правното му действие. По аргумент от чл. 295, ал.1 ГПК произнасянето на въззивната инстанция по същия въпрос при новото разглеждане на делото, доколкото не се твърди да не е съобразено с дадените от ВКС задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закон, не може да служи отново като основание за касационно обжалване.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 586 от 29.04.2010 г. по в.гр.д. № 213/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: