2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
гр.София, 15.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на шести октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1410/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Е. А. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 240/ 14.05.2010 г. по гр.д.№ 235/ 2010 г. С въззивното решение е потвърдено решение на П. районен съд по гр.д.№ 2602/ 2008 г. като по този начин е отхвърлен предявения от касатора против И. Х. Д. и Д. Е. Д. иск по чл.31 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 52, т.ІІ, рег.№ 2354, н.д.№ 237/ 2005 г. на нотариус рег.№ 436.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че атакуваното решение е необосновано и неправилно, тъй като се основана на експертиза, извършена от некомпетентно и подлежащо на отвеждане вещо лице, без да се съобрази, че е необходимо изслушване на вещо лице с друга специалност. Игнорирали били и важни свидетелски показания, които ответниците не били оспорили. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение.
Ответниците по касация И. Х. Д. и Д. Е. Д. не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
В изложението си по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът твърди наличие на пороци в обжалваното решение, но не формулира конкретен правен въпрос, на който да е отговорено от въззивния съд и който да попада в приложното поле на чл.280 от ГПК. Твърденията за необоснованост на решението и за постановяването му при съществени нарушения на правилата на ГПК (каквито са тези за некомпетентно и пристрастно вещо лице, за превратно оценени и игнорирани доказателства) могат да са релевантни при разглеждане на касационната жалба по същество, като касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. По действащия ГПК обаче касационните основания имат значение само ако преди това касационната жалба е допусната до разглеждане по същество в производство по чл.288 от ГПК, ако са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. В този смисъл необосноваността и процесуалните нарушения не са основание за допускане на касационното обжалване и доводите за наличието им могат да бъдат разглеждани само ако обжалваното решение съдържа отговор на правен въпрос по чл.280 от ГПК, изложен от касатора и обуславящ въззивното решение.
Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В конкретния случай касаторът излага оплаквания за пороци във въззивното решение, но въпреки двукратно дадената му възможност да формулира въпроси, които да имат значението по чл.280 от ГПК, това не е сторено. Служебно съдът не може да формулира такива въпроси, съответно само на това основание искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 240/ 14.05.2010 г. по гр.д.№ 235/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: