2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
[населено място] 21.10. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №3445 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Р. Х. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 14.02.2014г., постановено по в.гр.д. №1008/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 18.10.2013г. по гр.д.№4/2013г. на Пещерски районен съд за отхвърляне на предявените от Т. Р. Х. искове с правно основание чл.200 КТ.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е постъпил отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Т. Р. Х. срещу [фирма] – А. Т. И., искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, в размер на съответно 1000лв. и 5000лв., предвид разпоредбите на чл.200, ал.3 и ал.4 КТ, предвид размерите на полученото обезщетение и пенсия по общественото осигуряване и застрахователно обезщетение по поддържана от работодателя договор за застраховане на работниците и служителите.
К. счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 14.02.2014г., постановено по в.гр.д. №1008/2013г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: