О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
София, 12.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 377 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. п. г. /ТПГ/ “С” гр. Б., Софийска област, чрез пълномощника адв. З от АК-София, против решение № 702 от 17.11.2008 г., постановено по гр.д. № 659 по описа за 2008 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 6 от 24.03.2008 г. по гр.д. № 720/2007 г. на Ботевградския районен съд, с което са уважени предявените от Л. С. Д., срещу касатора, обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, във връзка с § 5, ал. 1 КСО, за незаконно, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “учител по математика” и й е присъдено обезщетение в размер на 3255,12 лв. за принудителна безработица.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и извежда материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и е от значение за изхода на спора, а именно разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО представлява ли правна възможност само за работника или и за работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и приложим ли е при условията на тази разпоредба чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
Ответникът по касационната жалба Л. С. Д. от с. Т., Софийска област, не изразява становище както по жалбата, така и по основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане на касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предвидената в § 5, ал. 1, ПДР на КСО възможност на учителите да придобият предсрочно право на пенсия, е в полза на работниците и при липсата на тяхно съгласие, е неприложима разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя.
Жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът по който се е произнесъл въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос касае възможността за предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение, като лицата, пенсионирани по този ред, получават срочна пенсия, по-малка по размер до навършване на възрастта, предвидена в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Следователно, пенсионирането по този ред е свързано с известни неблагоприятни последици за работника, а именно получаване на пенсия в по-малък размер за определен период до навършването на определена възраст. Поради това работникът разполага с правото да прецени дали да остане на работа до сбъдването на всички условия за пенсиониране – възраст и трудов стаж, покриващи изискуемия брой точки, или да инициира пенсионирането по реда на § 5, ал. 1 ПЗР КСО. От друга страна, след като работник покрие изискванията на тази разпоредба, той е придобил правото на пенсия и следва ли да се приеме, че работодателят разполага с възможността да прекрати едностранно с предизвестие трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ, което е в правомощието изключително на работодателя, но то може да бъде реализирано при условията на разпоредбата на чл. 68 КСО. Правилно е поставен от жалбоподателя въпросът, при условията на чл. 68 КСО, налице ли е правна възможност, работодателят да приложи разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът не дължи внасяне на държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 702 от 17.11.2008 г., постановено по гр.д. № 659 по описа за 2008 г. на Софийския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: